Идеалът за единение между хората

Това е текстът към презентация за Ауровил от Gnostic Center – New Delhi, 2008 г.

ИДЕЯТА ЗА АУРОВИЛ И РАЖДАНЕТО МУ

„Някъде на земята би следвало да има място, за което никоя нация да не може да претендира като  собственик. Място, където хора с добра воля и искрени стремежи да могат да живеят свободно като граждани на света, подчинявайки се на един-единствен авторитет – този на върховната истина. Място на мир, съгласие, хармония, където всички войнствени инстинкти на човека да се използват изключително и само за побеждаване на причините за страдание и нищета, за превъзмогване на слабост и невежество, за триумфиране над ограничения и неспособности, място, където отношенията между човешките същества, обикновено базирани почти само на съревнование и съперничество, да бъдат заместени от отношения на надпревара за по-добри резултати, за сътрудничество, от истински братски взаимоотношения.“

Това бе мечтата на Майката, която 14 години по-късно достигна своя завършек в раждането на Ауровил, „Градът на зората“,  в един отдалечен край на Южна Индия, на 28-ми февруари 1968 г. Церемонията, при която пръст от 124 нации и от всички щати на Индия бе поставена в урна в центъра на бъдещия град, отбеляза началото на едно колективно начинание, посветено на единението между хората.

Шри Ауробиндо и Майката съзряха наближаването на един нов свят, ново човечество, ново общество, което изразява и въплъщава ново съзнание. Създаването на Ауровил бе една от стъпките за осъществяването на това. Майката очерта стремежите, характера и работата на Ауровил в неговата Харта:

„1. Ауровил не принадлежи на никого в частност. Ауровил принадлежи на цялото човечество. Но за да живее в Ауровил, човек трябва да служи доброволно на Божественото съзнание.

2. Ауровил ще бъде място на непрестанно обучение, на постоянен напредък и неувяхваща младост.

3. Ауровил възнамерява да бъде моста между миналото и бъдещето. Като се възползва от всички външни и вътрешни придобивки, Ауровил ще осъществи дързък скок към бъдещи постижения.

4. Ауровил ще бъде място за материални и духовни проучвания с цел живо въплъщаване на реално единение между хората.“

ВЪЛНОВИЯТ ЕФЕКТ ИЛИ ПРИНЦИПЪТ НА СТОТЕ МАЙМУНИ

Експериментално е установено, че при достигането на определен критичен обем, всяко колективно действие създава вълнички, които повлияват околната действителност. Този критичен обем е равностоен на числото сто, а вълновият ефект е наречен също „Принципът на стоте маймуни“.

Ауровил беше основан със сътрудничеството на 124 нации. Дали създаването на Ауровил също е създало вълнови ефект? Годината 1968 беше знаменателна. Светът бе разделен на два лагера – капиталистически и комунистически блокове, като свободните страни се бореха за пространство. Това бе свят изпълнен с напрежение, разтърсван от войната на Съединените щати с Виетнам, студентските бунтове по цял свят, войната между Египет и Израел, превземането на Суецкия канал, убийствата на Робърт Кенеди и Мартин Лутър Кинг. Годината отбеляза разклащането на установени структури и опитите да се преодолеят границите чрез предложения за разширяване на европейската икономическа общност, изследването на космоса, началото на мирните преговори във Виетнам. Във Великобритания хомосексуалността бе декриминализирана и бе приет закон за аборта. Начело на Индия бе първата жена министър-председател. Всичко това бяха знаци на промяна.

Вълновият ефект от мечтата за Ауровил се състоеше в обединяването на различни групи, което да доведе до натиск за промяна. Сякаш светът отвърна на идеалите на Ауровил дори и без да го съзнава и Ауровил завибрира в хармония със стремежите на света.

Ауровил – един дързък експеримент

Бележитият учен и дипломат д-р Каран Сингх казва за Ауровил: „Ауровил е стрела, изстреляна в бъдещето от лъка на Шри Ауробиндо. Лъкът е огромното духовно постижение на Шри Ауробиндо – ревностният пророк на индийския национализъм и носителят на свръхменталното съзнание. Могъщата идея на Майката стои в основата на този уникален многонационален и многорасов град.“ (Dr. Karan Singh)

Ауровил е уникален, тъй като е единственият интернационален град за единение между хората, подкрепян от ЮНЕСКО и от правителството на Индия.

Ауровил е основан преди 40 години. Започвайки с шепа хора в изключително тежки условия, понастоящем се е разраснал в жизнена общност, разпростираща се върху повече от 20 квадратни километра, с повече от 100 поселения, населявани от около 2000 души от над 40 страни и различни култури (към 2008 год.).

В началото Ауровил бе една пресъхнала и безплодна полу-пустиня. Една от първите стъпки, предприети от пионерите на Ауровил, бе да се възстанови околната среда. Засадени са над 2 000 000 дървета и резултатът от това е, че жителите на Ауровил са възстановили земята в дългосрочен план. Органичното земеделие не е изолирана характеристика, а начин на живот в Ауровил. През годините групата за действие в селата около Ауровил и нейните програми съживиха околните села.

Както казва изявената обществена активистка и танцьорка Малика Сарабхай: „Според мен, възможността за съществуването на Ауровил е невероятно вълнуваща… Вярвам в общностите, които могат да променят света, и не знам подобна изключителна идея да е осъществена някъде другаде… Повече от Индия трябва да бъде тук и повече от вас трябва да има в Индия.“ (Малика Сарабхай)

Ауровил приютява най-голямата концентрация на възстановими енергийни технологии в Индия. Една от забележителните иновации на Ауровил е слънчевият колектор – един от най-големите в света. Големи части от общността се захранват от слънчева и вятърна енергия. Възстановяемите енергийни системи на Ауровил са спечелили наградата Ашдън за инициатива. Иновативната архитектура и щадящите околната среда строителни технологии са други две отличителни черти на Ауровил. Повечето от къщите в Ауровил учудват с простотата си и баланса между форма и пространство. В Ауровил има няколко ферми и 150 търговски предприятия, които варират от архитектурни услуги до ръчни занаяти, ръчно изработени предмети, благовония, есенции, преработка на храна, производство на дрехи, металообработване и др. Давайки работа на близо 5000 души от околността, тези предприятия допринасят за икономиката на Ауровил. При все че няма икономическа или етническа сегрегация в Ауровил, проблемите на интеграцията са огромни.

Създавайки добра платформа за експериментиране на база единение между хората, фактът, че такава смесица от хора живеят вече повече от 40 години в едно лишено от йерархия общество, без нужда от вътрешна полиция, строги правила и закони, ясно показва, че такъв начин на живот е възможен и в света „отвън“, стига да е налице необходимото ниво на съзнание.

Ауровил е интересен експеримент по отношение на поземлената собственост. Няма частна собственост и унаследяване на земята. Цялата земя принадлежи на фондацията на Ауровил, която се грижи за нея в името на обединението на човечеството.

Друг експеримент е отношението към парите.

Едно от най-големите предизвикателства в Ауровил е опитът за създаване на икономика без употреба на пари, като се събират ведно ресурсите, произведени от общността и се предоставят на всеки според нуждите му, без парична обмяна.

Всички тези експерименти се базират на духовните стремежи на общността и в това се състои още едно от значенията на Ауровил – той осигурява среда, в която е възможно да посветиш живота си на овладяването и развиването на вътрешните човешки възможности без догми или показност.

Това е дързък експеримент, осъществяване на утопията на всички утопии. Стремеж към Божественото отвъд човешката природа не някъде в бъдещето, а тук и сега, на земята.

В оценка на предизвикателството, свързано с подобно усилие, сър Марк Тъли коментира: „Струва ми се че това, което се опитвате да направите тук, е нещо много смело. Опитвате се да осъществите идеали, това винаги ще бъде огромно предизвикателство.“

По думите на доктор Кирийт Джоши – учен и дългосрочен сътрудник на Ауровил: „Ауровил има значим потенциал и всички ние, които живеем тук, трябва да носим нов вид факла, която е в процес на създаване.“

Ауровил е уникален с това, че е общност, която осъществява на практика поговорката: „Образованието е пожизнен процес.“ Учениците имат почти неограничена свобода да изследват и да израстват в синхрон с естествените си наклонности. Училищата предлагат цялостен учебен план. В Ауровил виждаме на практика, че е възможно пълно равенство между половете. Също така е възможно да бъдат отгледани интелигентни и способни млади хора без нуждата от изпити, строга система за дисциплина или други общоприети изисквания и норми на външния живот.

За да се оцени Ауровил реално, трябва да се преживее от собствен опит.

Според думите на Дуду Диен: „Вашият опит да превъплътите духовността на практика не може да се проумее, ако човек не дойде тук и не го види. Ауровил не е нещо, за което можете да прочетете. Ауровил е преживяване.“

ОГЛЕДАЛО НА СВЕТА: ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД АУРОВИЛ 

„Всички световни проблеми с техните колективни атавизми и динамиката на процесите, които се опитват да се справят с тях, оформят част от полето на действие и промяна на Ауровил.“ Д-р Астер Пател, жител на Ауровил

Докато Хартата на Ауровил е маяк, към който всеки жител на Ауровил се стреми да напредва, реалността е, че човешката природа е такава, каквато е, и затова във всички области на живота възникват конфликти. Понякога по-остро, защото не могат да бъдат замаскирани или скрити, както в обикновения живот. Изпъква наяве всяка малка дисхармонична вибрация, защото тя противоречи на съзнателната духовна съдба на Ауровил. Конфликтите при вземането на решения, организацията, общуването и споровете, напрежението между културите, разрастващият се материализъм, всички те са част от преживяването Ауровил – и са привидно отрицание на идеала.

Ако човек иска да води спокоен и уединен живот, Ауровил със сигурност не е мястото за това.

Когато му задават въпроса за предизвикателствата, които стоят пред Ауровил, проф. Манодж Дас казва: „Йога е практическа психология, по думите на Шри Ауробиндо. Както и всеки търсещ като мен и Вас, всеки жител на Ауровил разполага с лаборатория, в която да работи, и това е неговото собствено съзнание. Там се коренят основните предизвикателства, пред които се изправяме…“

Първо предизвикателство: моята собствена ограниченост;

Второ предизвикателство: моята собствена ограниченост;

Трето предизвикателство: моята собствена ограниченост.

Жорж ван Фрекем, писател от Ауровил, осъзнава същото и неговият отговор на това е, че: „Основното предизвикателство може да се формулира като „преодоляване на егото“.

„Ние искаме култура без его“, казва Майката. Затова може да се каже, че трите най-големи предизвикателства са:  „Егото, егото и егото“.

Матримандир („Обител на Божествената Майка“)

Светът е видял много добри опити от индивиди и организации, но Ауровил е уникален с това, че той е единственият град, основан с душа, като Матримандир е физическият израз на тази душа. Майката го нарича жив символ на стремежа на Ауровил към божественото. Матримандир се издига в самия център на Ауровил. Изкопните работи за основите му започват през март 1971 г. с прякото участие на жителите на Ауровил на всички етапи от построяването му. Влагайки цялото си сърце в работата и изпълвайки го със своето съзнание, те участваха по този начин и духовно в материалното построяване на идеала.

Майката нарича Матримандир: „Душата на Ауровил и централната свързваща сила на общността.“ Живото присъствие и действие на тази сила е осезаемо дори и за еднократен посетител.

Като описва собственото си преживяване в Матримандир, д-р Абдул Калам, бившият президент на Индия казва: „Матримандир“ е красиво божествено творение. Когато прекарах няколко минути в залата за концентрация, почувствах, че времето е безкрайно. Нещо ми проговори.“

АУРОВИЛ И ИДЕАЛЪТ ЗА ЕДИНЕНИЕ МЕЖДУ ХОРАТА

В някои отношения реализацията на идеала за единство на човечеството изглежда по-осъществима днес, отколкото когато и да било. Но същинското единство на човечеството е нещо много по-дълбоко от търговските, културните или екологичните връзки. То не може да се наложи или да се създаде изкуствено. То трябва спонтанно да разцъфти чрез излизането наяве на ново съзнание, по-високо от настоящото наше умствено съзнание. Това е същината, която изпълва всички външни инициативи на Ауровил.

Много е постигнато в Ауровил. Много още трябва да се направи, за да може Ауровил да се превърне в това, за което е предназначен – живо въплъщение на същинско единение между хората.

Самата Майка уверява, че това ще се случи. Тя казва: „Градът ще бъде построен чрез това, което е невидимо за вас. Хората, които трябва да играят ролята на инструменти, ще го направят  независимо дали го осъзнават. Те са просто оръдие в ръцете на по-висши сили. Нищо не зависи от човешките същества. Нито планирането, нито изпълнението. Нищо. Ето защо можем да се посмеем.“

„Ауровил желае да бъде универсален град, където хора от всички страни да могат да живеят в мир и нарастваща хармония, отвъд всякакво вероизповедание, политическа и национална принадлежност. Целта на Ауровил е да осъществи единение между хората. (08.09.1965г.)“

%d bloggers like this: