Новата утопия: Ауровил

Глава 25 от книгата „Отвъд човека като вид – живот и дело на Шри Ауробиндо и Майката“ от Жорж ван Фрекем

(„Beyond man – Life and Work of Sri Aurobindo and the Mother“, Georges van Vrekhem)

Публикувани са още и следните глави от тази книга:

„Визията на Шри Ауробиндо“ (глава 7)

„Дванадесет дни на мълчание“ (глава 19)

Златният ден“ (глава 20)

„Корабът от Новия свят“ (глава 21)

„Правейки невъзможното възможно“ (глава 22)

„Две стаи“ (глава 23)

изтеглете цялата книга на руски от тук

Новата утопия: Ауровил

Ти казваш, че Ауровил е мечта. Да, това е „мечта” Господня, а обикновено такива „мечти” се сбъдват – те са много по-истински от така наречените реалности човешки!1

Представете си следната сюрреалистична картина: на пустинна, червено-глинеста, изпепелена от слънцето равнина се стичат тълпи от хора, пристигащи с автобуси. Те търсят подслон под широк кръгъл брезентов сенник, поставен специално за случая. В центъра на кръга е иззидано малко конусовидно възвишение; на върха му е поставена керамична урна във формата на стилизирана лотосова пъпка. Представители от различни страни от цял свят, повечето младежи, спускат в урната по шепа пръст от своята страна, след като повторят на своя роден език във високоговорителите нещо от сорта на лозунг … Това се случило на 28 февруари 1968 година на около десетина километра северно от Пондичери. Тук се събрали представители от 124 нации и 23 индийски щата. От високоговорителите звучал гласът на Майката. „Лозунгът” бил хартата на нов град, който тя основавала в този час и на това място: Ауровил, Градът на Зората – новата Утопия.

„Ние още я виждаме [Майката], полустояща, полуседяща на табуретка, как пише „Хартата на Ауровил” върху прозоречния перваз пред нея, въоръжена с голям лист пергаментова хартия и с твърде дебел химикал, изпод който буквите изглеждат клиновидни” – спомня си Сатпрем. „Нямам намерение да пиша помпозна церемониална реч” – каза тя,  обръщайки се към нас (а в очите ѝ, както винаги, беше онзи закачлив блясък).” И тя написала, първоначално на френски:

Харта на Ауровил

1.      Ауровил не принадлежи никому в частност. Ауровил принадлежи на цялото човечество. Но този, който пожелае да живее в Ауровил, трябва искрено да служи на Божественото Съзнание.

2.      Ауровил ще бъде мястото на непрестанно обучение, на постоянен прогрес и неувяхваща младост.

3.      Ауровил иска да бъде мостът между миналото и бъдещето. Използвайки цялостно всички открития на външния и вътрешния живот, Ауровил ще се стреми смело към бъдещи реализации.

4.      Ауровил ще бъде място за духовни и материални изследвания, насочени към постигането на живо въплъщение на истинско Единство между хората.

Именно тези думи, произнесени от нея на английски и френски, звучали на 28 февруари 1968 година над тази залята от слънцето равнина, където в далечината сякаш танцували в горещия въздух няколко стройни самотни палми. Хартата била излъчена по всички предаватели на „Акашвани”, Индийското национално радио. И била предшествана от приветствие: „Поздрави от Ауровил към всички хора с добра воля. Добре дошъл в Ауровил е всеки, който жадува за прогрес и се стреми към по-висш и по-истински живот.”

Когато написала хартата, Майката, ставайки от табуретката, казала: „Voilà! Но не аз написах всичко това. Забелязах нещо много интересно: когато това идва, то идва като повеля и не подлежи на обсъждане. Аз просто го записвам – ПРИНУДЕНА съм да го запиша, каквото и да се опитвам да направя … Затова е ясно, че всичко това произтича не от тук, то идва отнякъде свише.”2

Градът, който се стреми да се спусне на Земята

Това не означавало, че Ауровил възникнал с един замах, в онзи ден и час. Идеята за него (или защо да не кажем неговото скрито присъствие?) изниквала няколко пъти в живота на Майката, още дори в ранната ѝ младост и по-късно по време на окултните изследвания с Макс Теон. Вероятно било някъде през тридесетте, когато тя „видяла” град, в центъра на който да живее Шри Ауробиндо, тъй като Антонин Раймон, архитектът на Голкондата, бил разработил неговия план. Този план явно е бил реално възможен в продължение на няколко години, тъй като Франтишек Самър също се въвлякъл в начинанието, но тогава започнала войната, когато Самър станал командир на ескадрила към Кралските въздушни сили. Планът бил на път да се осъществи, когато Сър Хайдер Али, главен министър при управителя на Хайдерабад, предложил на Майката участък земя в тогавашния щат Хайдерабад, преди още Индия да постигне своята независимост (1947 година). Кой може да си представи как би изглеждал Ауробиндовският свят, в центъра на който днес са Пондичери и Ауровил – ако този план е бил въплътен на практика?

И кой знае какви събития от далечното минало са оживявали в Майката всеки път, когато намерението да основе града на бъдещето изплувало отново и отново на повърхността на съзнанието ѝ? Тя е споменала, че в едно от своите прераждания е била майката на фараон Аменхотеп ІV, забележителната Тия. Аменхотеп напуснал Тива, за да основе в пустинята съвсем нов град, Ехтатон, тоест посветен на Атон, богът на слънчевия диск, а себе си нарекъл Ехнатон – Онзи, който служи на Атон. Негова жена била Нефертити, известна заради красотата на нейния запазен и до днес скулптурен бюст, а негов зет и наследник на трона бил не по-малко известният Тутанкамон. Новата религия на Ехнатон станала „най-близка до монотеизма от всички известни на света религии”, както пише един египтолог. Тя породила нов стил на живот и значително по-реалистична форма на изкуството – причината, поради която бюстът на Нефертити все още предизвиква възхищение у толкова много хора.

Силното влияние на Тия над нейния син е исторически факт, но не е известно много за основната причина за цялото смело начинание. Дали слънчевият диск, Атон, който никога не бил изобразяван като персонифициран бог, не е представял златното слънце на Съзнанието-за-единство, „монотеистичното” Единно, което е Всичко, и дали Ехнатон, служителят на Атон, не се е смятал за инструмент на Единното? За да предприеме авантюрата по основаването на града Ехтатон, противно на установения религиозен порядък, явно неговите убеждения (или вътрешно знание?) трябва да са били изключително силни, а неговото себеотдаване – всецяло и безусловно. Онези, които са запознати с историята на формирането на Ауровил, изпитват спонтанно вълнение, когато четат за фараона Ехнатон и за неговия нов град в пясъците на пустинята. Но консервативните жреци на традиционните религии на Амон и Ра в крайна сметка се наложили над революционния фараон-новатор – и именно по тази причина Тутанкатон изменил името си на Тутанкамон. А градът Ехтатон заспал вековен сън под пясъците на пустинята, на един хълм недалеко от Амарна, Тел-ел-Амарна.

След като Шри Ауробиндо напуснал този свят, градът, който се стремил да се спусне на Земята, за известно време изчезнал от най-близките планове на Майката, но не за дълго. В началото на петдесетте градът отново започнал да привлича нейното внимание. През 1952 година тя написала: „Единството между хората не може да бъде постигнато нито чрез уеднаквяване, нито чрез господство и подчинение. Само синтетична организация на всички нации, където всяка нация заема своето място според собствения си гений и роля, която тя трябва да играе в световната общност, може да доведе до възникването на такава форма на всеобхватно и прогресивно обединяване, имащо шансове за оцеляване. И за да бъде този синтез нещо живо, то групирането би трябвало да се осъществи около една централна идея, колкото е възможно по-възвишена и мащабна, при което всякакви тенденции, дори най-противоречивите, биха намерили полагащото им се място. Тази идея трябва да осигури на човека условията на живот, необходими за неговата подготовка, за да може той да прояви новата сила, която ще създаде расата на утрешния ден.”3 Тези думи изразяват и възгледа на Шри Ауробиндо, според когото световното единство е необходимо условие за трансформацията на света и обожествяването на Земята.

През август 1954 година Майката публикувала своя известен текст „Мечта”. „Някъде на света би трябвало да има място, за собствеността върху което нито една нация не би могла да претендира, място, където всички човешки същества с добра воля, водени от искрен стремеж, биха живели свободно, като граждани на света, подчинявайки се на една-единствена власт – тази на висшата Истина; място на мир, съгласие и хармония, където всички войнствени инстинкти на човека биха се използвали единствено и само за борба с причините за неговото страдание и нищета, за преодоляване на неговата слабост и невежество, за победа над неговите ограничения и неспособности; място, където потребностите на духа и грижата за прогрес биха господствали над задоволяването на желания и страсти, над жаждата за удоволствия и материални радости …” По-нататък тя накратко описва принципите за съграждане на такова място – образователни, организационни, финансови и икономически, „тъй като на това идеално място парите ще загубят своето всевластие”. И тя продължава: „Несъмнено, Земята все още не е готова за реализирането на такъв идеал, тъй като човечеството все още не притежава необходимото знание, за да го разбере и приеме, или необходимата съзнателна сила, за да го осъществи. Ето защо го наричам мечта.”4

Но супраменталната трансформация се придвижвала напред с гигантски стъпки. В предишните глави проследихме нейните основни фази до 1968 година. Обстоятелствата ставали все по-благоприятни за осъществяването на тази мечта. Главното изискване към такова място на Земята било то да бъде защитено в окултен смисъл. Всичко ново винаги среща силно противодействие, докато с течение на времето не стане, при положение че е достатъчно жизнеспособно, привично и обичайно, а тогава, вече в името на него, се подлага на нападки поредното ново и необичайно. Такива са дребнавите маниери на човечеството. Но именно това ново нещо таило в себе си смъртна опасност за установения порядък. То не смятало просто да го избута, за да заеме неговото място. Не, то искало нещо много по-лошо: то искало да трансформира установения порядък, така че този порядък да се видоизмени или да престане да съществува. Новият град трябвало да стане закваската за нова Еволюция, за Нов порядък, при който повече да не би имало място за старите закони и техните Господари. Не само че човечеството, свръх-консервативно в своето невежество (и злобно егоистично), би отказало да му даде изява, но самият Асура на Лъжата, Владиката на съществуващия Порядък, не би го понесъл и би задействал всичките си легиони, за да съхрани своята империя. Без мощна окултна защита, „люлката на Новия свят” не би могла да просъществува; много скоро тя би се превърнала в още една Тел-ел-Амарна, пясъчна могила в пустинята. С колко подобни могили е белязан дългият път на човечеството?

След 1965 година замисълът за новия град постепенно започнал да придобива форма. Когато попитали Майката как вървят работите с Ауровил, тя отговорила: „С Ауровил всичко е наред и той става все по-реален и по-реален, но неговото сътворяване става не така, както е обичайно за хората, и то е по-видимо за вътрешното съзнание, отколкото за външния поглед”5. „Ауровил е призван да бъде универсален град, в който мъже и жени от всички страни да могат да живеят в мир и нарастваща хармония, над всякакви вероизповедания, всякаква политика и национална принадлежност. Целта на Ауровил е да осъществи единение между хората”6 – написала тя през септември същата година. През май 1966 година тя писала някому, който явно бил прочел „Мечтата”: „Ти казваш, че Ауровил е мечта. Да, това е „мечта” Господня, а обикновено такива „мечти” се сбъдват – те са много по-истински от така наречените реалности човешки!”7 Що се отнася до произхода на бъдещия град, тя не е оставила ни най-малко място за съмнение: „Замисълът на Ауровил е чисто божествен и с много години той предшества неговото изпълнение”8. Запитана по чия инициатива се строи градът, тя отговорила: „На Всевишния”.

Наред с обичайната си външна и вътрешна работа, Майката отделяла много внимание на Ауровил. Окултната задача се състояла в това да бъде въплътен в земната материалност градът, който съществувал в тънкия физически план. Когато я попитали къде ще се разполага градът, тя помолила за карта, затворила очи и забила пръст върху участък на петнадесетина километра северно от Пондичери, близо до граничната линия с щата Тамил Наду (Земя на тамилите), където разпокъсани участъци принадлежат към територията на Пондичери. Необходимо било да бъдат купени парцелите земя. Изграждането на международния град трябвало да бъде обсъдено с управата на Тамил Наду и с централното правителство в Ню-Дели. Световната организация ЮНЕСКО била помолена да подкрепи проекта и тя го направила. На голата, обгорена земя се появили първите постройки, кандидатите за първи ауровилци започнали да изпращат на Майката писма или да пристигат „на разузнаване”, архитектите пристъпили към проектирането на града-мечта.

Център на трансформация

Майката постановила, че максималното количество жители не бива да превишава 50 хиляди души, защото град с повече население става неблагоприятен за живеене. В качеството на генерален план тя избрала величествения модел на спираловидна галактика, един от дизайните на самия Архитект на вселената. Тя разделила бъдещия град на четири зони: международна, жилищна, културна и промишлена. Трудно е да се определи кога именно е възникнало името „Ауровил”, но Майката дала ясно да се разбере, че то означава „Град на Зората” (Аврора – aurora), а не „Град на Шри Ауробиндо”, както често предполагат, макар че отзвукът от неговото златно (aurum, лат. – злато, бел. прев.) име винаги ще отеква в името на Ауровил.

Каква била целта на града и кои щели да бъдат очакваните му жители? Както става ясно от множеството дадени по-горе цитати, Майката често наблягала върху реализирането на единство между хората. (Веднъж тя казала за града, че той е „обратното на Вавилонската кула … По онова време хората се събрали заедно, но се разделили по време на строителството; сега те отново се събират, но за да се обединят по време на строителството.”9 Тя дори изказала предположението, че Вавилонската кула – също както Ехтатон – може да е била ранен опит за построяването на нещо подобно на Ауровил). През 1967 година тя формулирала следните „условия за живеене в Ауровил”: „1. Убеденост, че човечеството по своята същност е единно, и воля за сътрудничество в името на материалното реализиране на това единство; 2. Воля за сътрудничество във всичко, което способства бъдещите реализации”10. Това били „психологическите условия”, „добрата воля за извършването на колективен експеримент в името на прогреса на човечеството”11.

От духовна гледна точка обаче, Ауровил бил нова стъпка напред в реализирането на процеса на супраменталната трансформация на Земята и в материалното осъществяване на задачата на Аватара. За това било необходимо обединяване на човечеството, но само по себе си, в качеството на независимо „световно” движение, такова обединение би било твърде ограничен мотив. Ето защо Майката написала: „Ауровил е призван да стане първата реализация на човешко единство, възоснова на учението на Шри Ауробиндо12 (Акцентът е поставен от автора). Тя заявила: „Задачата по придаване на конкретна форма на визията на Шри Ауробиндо беше възложена на Майката. Създаването на нов свят, на ново човечество, на ново общество, изразяващо и въплъщаващо новото съзнание – ето с каква работа се е захванала тя. Поради самото естество на нещата, това е колективен идеал, който се нуждае от колективно усилие, за да може да бъде реализиран в условията на интегрално човешко съвършенство.”13. Интегралното човешко съвършенство не може да бъде никакво друго, освен супраментално съвършенство. Всякакво съвършенство от по-нисък порядък остава под влияние на Подсъзнанието и Несъзнанието, поради което не може да бъде интегрално. Затова Майката написала в своето обръщение към ЮНЕСКО: „Ауровил е призван да ускори настъпването на земята на супраменталната Реалност”14. Ауровил бил замислен като „люлката на свръхчовека”, според новото определение на думата свръхчовек като преходно същество. „Ауровил е създаден за свръхчовечеството, за онези, които се стремят да надмогнат своето его и изоставят всякакви желания, за да се подготвят за възприемане на съзнанието-за-истина. Именно такива са истинските ауровилци.”15 “[Ауровил] е център на трансформация, малко ядро от хора, които трансформират себе си и дават пример на света. Ето какво се надява да бъде Ауровил.”16

От тук можем да направим извода, че за да се стане ауровилец, е съществувало условие-минимум, а именно готовност за обръщане към бъдещето и за сътрудничество при реализирането на същинско единство между хората, а така също и условие-максимум: стремеж към свръхчовечност – с всевъзможните междинни състояния и вариации. Една от причините за тази на пръв поглед двойственост (амбивалентност), впоследствие проявила се в манталитета на много ауровилци, била опасността от превръщане на учението на Шри Ауробиндо и Майката в нова религия. Тъй като самата природа на човека е склонна да подменя, дори без той самият да го забелязва, живия опит (тоест духовния) с умствени фиксации на този опит (тоест догматична религиозност).

“Никаква нова религия”

Всички религии са произлизали в резултат на живо откровение, предадено в най-чистата му форма от Аватар, представляващ активно въплъщение на своето послание, или в по-малка форма от човешки инструмент, пророк. Целта на откровението е то да стане в опита на онези, които го възприемат, също толкова реално и живо, каквото е в опита на Инициатора. Това се случва понякога, в изключителни случаи. Но досега обикновено именно маса народ са си присвоявали откровението, а общото ниво на човечеството все още е доста ниско („човечеството все още е твърде недорасло”, както казвала Майката), затова посланието на откровението винаги бива опростявано, поради невъзможност да бъде разбрано ментално, което води до деградиране на неговото духовно съдържание. Нещо повече, егото присъства в човечеството, а съответно и в духовните въпроси, с неговата обикновено маскирана склонност към себелюбие, притежание и власт.

Живото откровение бива оковано във формулирани атрибути на вярата, във вероучение. Това вероучение си присвоява откровението и се стреми да наложи неговите скелетни останки върху всички останали известни вероучения, заплашвайки непокорните с вечни мъки и дори физическа смърт. То обявява своите догми за единствените, водещи до спасение, и започва да ги ментализира и усложнява, докато се превърнат в карикатура на пъвоначалния източник. Духовността се базира на непосредственото преживяване на супра-ментална (отвъд-ментална) реалност; бидейки такава, тя се възприема като ирационална от менталното съзнание на човешкото същество. Религията се отнася винаги с подозрение към истинния мистицизъм и истинния духовен опит, тъй като тя самата съществува на много по-нисък план. Щом като веднъж религията се сдобие с подкрепата на светските власти, тя кара (ирационалните) мистици да замлъкнат, изпъжда ги (дори физически от живота) или се опитва да ги върне обратно „в лоното на общността”, в редовете на преимуществено светска организация, в която всички духовни цветя са изкуствени.

Учението на Шри Ауробиндо и Майката, заедно с техните богато документирани биографии, съдържа повече от достатъчни елементи, за да бъде превърнато всичко това в нова религия. Тук си спомняме как през април 1962 година Майката преживяла това като отчетлива възможност. През декември 1972 година седмичникът Нюзуик публикувал статия за Майката със заглавието: „Поредната велика религия?” И вече се долавят първите сектантски тенденции, плесен върху хумуса на тяхната визия.

На онези, които черпят вдъхновение от Шри Ауробиндо и Майката, им се налага отново и отново да се защитават от нападките на религиозни и светски организации, обвиняващи ги в принадлежност към секта. Във време, когато сектите никнат като гъби (показателен феномен, породен от кипежа/турболентността на свят, намиращ се в преход), повечето от тях с корени в почвата на Изтока, не е лесно да се докаже убедително, че всичко това няма нищо общо със секта. Всеки, който е прочел тази книга до тук, е наясно с това колко несъвместим е сектантският манталитет от всякакъв вид с визията (в този контекст дори думата „учение” изглежда неуместна) на Шри Ауробиндо и Майката. Оставената от тях богата и обемна литература била предназначена да сподели техния духовен опит (Шри Ауробиндо: „Аз бях вечно незадоволен, докато не дойде опитът, и именно на този опит по-късно основах своята философия, а не на голи идеи.” (Sri Aurobindo Archives and Research, 1983, №2, p.164).) и да разшири разбирането и знанието на читателя. Те винаги са подчертавали, че всеки човек има съвършено индивидуален път. Те са дали да се разбере, че пътят на трансформацията, пътеката към утрешния ден, е достояние на зрелите души, които, в своето себеотдаване, са пожелали да откликнат на зова, неизразим с думи или формулировки. Ние знаем всичко това. Но предубедените и неосведомени хора автоматично асоциират със сектантство имена от типа „Шри Ауробиндо” и „Майката”, а и трудно може да се отрече, че много от последователите на Шри Ауробиндо и Майката заемат сектантска позиция. Майката сама възкликнала, гледайки от прозореца на своята стая към двора на централното здание на Ашрама, където ашрамити и посетители се тълпяли около гробницата на Шри Ауробиндо: „Те вече превръщат това в религия”. И написала, предупреждавайки: „Не приемайте моите думи като учение. Те винаги са сила в действие, произнесени с определена цел, и те губят своята истинна сила, когато биват отделени от тази цел”17.

Тук е уместно да цитираме следните думи на Майката по отношение на Ауровил и религиите: „Ние искаме Истината … Ауровил е предназначен за тези, които искат да живеят живот, божествен по своята същност, но които изоставят всякакви религии, били те древни, съвременни, нови или бъдещи. Знание за Истината може да бъде получено, само като тя бъде изживяна лично. Никой не бива да говори за Божественото, докато не е имал преживяване за Божественото. Познайте Божественото чрез собствения си опит и само тогава ще имате право да говорите за него. Безпристрастното изучаване на религиите ще бъде част от изследванията на историята на развитие на човешкото съзнание. Религиите са част от историята на човечеството и именно от такава гледна точка те ще се изучават в Ауровил – не като вери, които да бъдат следвани или отхвърляни, а като част от процес в развитието на човешкото съзнание, който да води човека към неговата по-висша реализация.”18

На 23 ноември 1968 година тя казала: „Никакви нови религии, никакви догми, никакви фиксирани учения! Трябва да се избягва на всяка цена превръщането на всичко това в нова религия. Тъй като веднага щом като то бъде формулирано в някаква елегантна и впечатляваща форма, това ще е краят19 (Акцентът е поставен от Майката). Но историята показва, че хората със сектантска настройка на ума с особена готовност цитират анти-сектантските изказвания на своите учители или гуру.

Първите ауровилци

Как ли са разбирали ауровилци думите на Шри Ауробиндо и Майката? И кои са били първите ауровилци? Разнородна тълпа. Не бива да забравяме, че всичко ново или модно в духовността и окултизма привлича две категории хора: от една страна онези, които са чули Зова и са искрени търсачи, стремящи се да постигнат в живота нещо повече от това, което той може да им предложи при обичайните обстоятелства; от друга страна – авантюристите и обърканите, които търсят пътешествия насам-натам, стига те да им носят удоволствие, или просто защото нещата се случват, без каквато и да е съзнателна, умишлена или необходима мотивация. А има и такива, които „се носят” от едната категория в другата. Също така не бива да се забравя, че говорим за шестдесетте години. През онези години мнозина пътешестваха из Индия, още преди „Бийтълс”, Миа Фароу и Донован да поемат натам, а след тях този поток още повече се увеличи. Повечето от тях бяха „деца-цветя”, хипита, облечени в присъщата си дрипава „униформа”, сексуално разкрепостени, приемащи наркотици. Нямало да мине много време, преди Ауровил да се интегрира в хипи-веригата, почти наравно с места като Гоа и Катманду.

Майката, както винаги, не искала „никакви правила, никакви закони, никакви комитети”. „Всеки човек има пълна свобода”. Колкото до общественото устройство, тя предвиждала „божествена анархия”. Това, отново, е концепция, която срещаме при Шри Ауробиндо; той видял божествената анархия като крайната цел на социалната еволюция, когато всички индивиди, живеейки в Съзнанието-за-единство, ще се подчиняват не на обществена власт, а непосредствено на самото Божествено, в действителни отношения на единство с всички останали в божествена Любов. Тогава ще е немислимо, ще бъде невъзможно каквото и да е отклонение от този Порядък или съпротивление срещу него – Порядък, основан на божествено Единство. Майката формулирала това по следния начин: „Окончателното и реално анархично състояние предполага самоуправление на всеки индивид, а тази форма на управление ще стане съвършена едва когато всеки осъзнае Божественото в себе си и се подчинява на Него, единствено и само на Него.”

Те пътували към южна Индия, поотделно и на малки групи, едни се насочвали директно към Ауровил, други били привличани от слуховете за Ауровил, докато странствали из Индия, и се отправяли натам, за да видят всичко със собствените си очи. Повечето от тях си отивали, малцина оставали. Климатът тук е суров. Това е климат на крайностите – с мусонни дъждове, когато всичко става лепкаво поради влажния въздух, и с лято, когато всичко става лепкаво, заради изпаренията. И почвата тук приличала на обгорена от слънцето пустиня, с тук там по някое село, сега пробудено от летаргичния сън, продължавал векове. „[Ауровилци], които са в контакт със селските жители, не бива да забравят, че тези хора са им равностойни, че те знаят много, че те мислят и чувстват също като тях самите. Затова ауровилци никога не бива да проявяват превъзходство по отношение на тези хора. Селяните са си у дома, а ауровилци тук са гости.”20 Но за западняка този свят бил наистина ужасен. Самата Индия била съвсем различна; и дори елементарните западни удобства все още липсвали по онова време: добра самобръсначка, парче сапун, който не се разпада в ръцете, химикал, който не тече, кашкавал, филия хляб, халба бира … Да дойдеш на посещение било в повечето случаи интересно, авантюристично и колоритно преживяване, стига да имаш в джоба си пътнически чекове и обратен билет. Но да останеш, за да прекараш тук остатъка от живота си?

Всеки, естествено, имал своя представа за Ауровил. Хартата била много вдъхновяваща, а да строиш града на бъдещето – хей, щом като ще можеш да разказваш на роднини и приятели, че именно заради това си ходил в Индия и че си искал да посветиш живота си на прогреса на човечеството, да не говорим за евентуална трансформация в… хм, свръхчовек! Но веднъж озовал се тук, на този червен, изпепелен от слънцето латерит, е трябвало да мъкнеш напред-назад, обливайки се в пот, стволове пакамарам, преплетени палмови листа, камъни и тухли и много, твърде много ведра с вода. Трябвало е да свикваш да живееш с мухи, комари, стотина разновидности мравки, хлебарки, гущери, плъхове, скорпиони, отровни змии. Трябвало е да учиш тамилски език и да се опитваш да се погаждаш със странностите на всички онези французи, холандци, американци, австралийци, белгийци, аржентинци, корейци…

Фундаменталният проблем бил, че съвсем малко от тях знаели за какво всъщност е нужно всичко това и че те не разбирали голяма част от малкото, което четяли или чували по този въпрос. Отново били подложени на изпитание всякакви проблеми – религиозни, политически, расови, сексуални, междуличностни, финансови – наред с безкрайни дискусии, разногласия и караници заради дреболии. Майката слушала, давала съвет, мнение и насърчение. Наистина, Ауровил трябва да е имал много стабилна основа в тънките планове и много мощна невидима защита, след като на Майката се удавало да продължава с полагането на основите на най-утопичната от всички утопии: „люлката на свръхчовека”.

Всички не-ауровилци, ангажирани със строителството на града, били единодушни относно факта, че тези новодошли, част от които идеалисти, друга част не особено чистоплътни хипари и дори безделници и бродяги, били съвсем неподходящи и неспособни да строят Ауровил. Те се носели шумно на мотоциклети, с дълги, сплъстени коси, прибрани с мръсна кърпа, заедно с „полуголи” (според индийските стандарти за приличие) девици, те говорели на чудати, непонятни езици, а краката им винаги били покрити с оранжево-червен ауровилски прах. В такъв вид те пазарували по улиците на Пондичери, пиели чай или кафе и – какво ли пак са пушели? Можело да бъдат видени също и в Ашрама, дори в стаята на Майката, която специално се срещала с тях.

Професионалните йоги от Ашрама се държали на разстояние – не всички, но много от тях. А също и индийците от Обществото на Шри Ауробиндо (Sri Aurobindo Society), независима от Ашрама организация, която Майката упълномощила да отговаря за организацията и финансите на Ауровил. И при това от поселенията на първите ауровилци се носели разни истории и слухове!

Бъдещият град трябвало да се разположи в кръг с диаметър около десетина километра, от крайбрежието до главния път за Мадрас. Но естествено не било възможно да се купят наведнъж всички участъци земя. При това категоричният принцип гласял да не се оказва никакъв натиск върху местното население. А когато едрите земевладелци оценили ситуацията, те надули цените три, пет, десет пъти.

А през 1973 година самата Вдъхновителка, Пътеводната звезда си отишла. Това бил невероятен шок, особено за все още така младия и безпомощен Ауровил. Тя разбирала човека с неговата музика на „Ролинг Стоунс” и „Доорс”, хипаря с неговия джоинт (цигара с марихуана) или момичето с нежелана бременност. Както и да си представяме Майката, тя съвсем не била моралистка с повдигнати вежди, нито пък майка-настоятелка, дори когато се налагало да дава съвет по най-различни поводи. Искали съвет от нея, а заедно със съвета тя винаги давала и още нещо, нещо по-дълбоко, по-силно от нейните думи, често дори разбирани погрешно. Тя била, да не забравяме, божествената Майка, която посредством своята Йога се била превърнала в тялото на Земята, която в буквалния смисъл присъствала в камъка, дървото и йогина, в мошеника и в генералния секретар, в праведника и в грешника, в донякъде просветленото човешко същество и в човека порочен, нечестив и страдащ. Как би могла тя – тази, която за самия Асура на Лъжата казала: „В края на краищата, той е мой син” – да се отвърне от временно заблудената или затъпяла младеж? Всяка душа е нейно дете. И тя произнесла онези незабравими думи: „Не се старайте да бъдете добродетелни. Погледнете доколко сте свързани, ЕДИННИ с всичко анти-божествено. Приемете своя дял от общото бреме, решете се да бъдете самите себе си, порочни и лъжовни. И тогава ще можете да приемете Сянката и да я предложите [на Божественото]. И тогава нещата ще се променят – дотолкова, доколкото искрено успеете да я приемете и да я предложите. Не се опитвайте да бъдете сред чистите. Решете се да бъдете с тези, които са в тъмнината и, с всеобхватна обич, предложете всичко това.”21

Този глас, тази поддръжка изчезнали – външно, разбира се – но кой бил способен да надзърне зад видимата фасада на нещата? За Ауровил настанали трудни времена. От едната страна били истинските ауровилци, все още повечето чужденци с разрешение за временно пребиваване, смятани за неспособни, но в същото време именно онези, които копаели, строили и садили дървета. От другата страна били управата и членовете на Обществото на Шри Ауробиндо, изключително и само индийци, част от които с мощни връзки в страната и повечето живеещи и работещи в Пондичери, макар някои от тях да били смятани за ауровилци „по служба”. Обществото на Шри Ауробиндо притежавало земята, парите, престижа и действало като пълномощен представител на Майката. Ауровилци нямали нищо, тъй като Обществото отрязало тяхното финансиране; повечето от тях били чужденци в страната и със съмнителна репутация в очите на индийците.

Сюжет човешки, твърде по човешки. Между двамата най-влиятелни администратори на Обществото се разгорила непримирима вражда. Самият Ауровил се разделил вътрешно на френско-говореща фракция – способните да четат подбуждащите писания на Сатпрем, и на такива, които не знаели френски и били предимно с англосаксонски произход. Ауровилци били подлагани на нападения от подкупени негодяи от селата; някои ауровилци дори се озовали в затвора. В пресата се появявали сензационни статии за контрабанда, наркотици и сексуални оргии в Ауровил. Конфликтът стигнал чак до Върховния съд в Ню Дели. Струва си да се отбележи, че Индира Ганди, а после и нейният син Раджив, поддържали „Ауровил на ауровилци” във всички изпитания, а така също и хора от ранга на Дж.Р.Д. Тата, пионерът-авиатор и знаменит индустриалец със сърце.

Всичко това сега вече е история. Ауровил е жив, независимо от всичко. През 2008 година той отпразнува своя 40-ти рожден ден. Неговото население постепенно се увеличава. В днешно време (към ноември 2011) постоянните му жители са над две хиляди и двеста от 44 националности, населяващи близо деветдесет малки селища или „комуни”, малобройни и многобройни, с имена като „Стремеж” (Aspiration), „Надежда” (Hope), „Увереност” (Certitude), „Истина” (Vérité), „Приятел” (Ami), „Пристанище” (Abri), „Далечният плаж” (Far Beach), „Божествената Майка” (Sri Ma), „Братство” (Fraternity), „Ауроградина” (Auro Orchard) и т.н. Има училища, малки хотели, пекарница, множество занаятчийски работилници (изготвящи изделия и за износ), библиотеки, издателство, организации за взаимодействие с жителите от селата, информационен център за посетители. Ауровил е наситен с жизненост и талант. Главен остава принципът за свобода на изразяването – което означава множество събирания и обсъждания. Но къде другаде на Земята би било възможно нещо подобно: зачатъците на град, изграждан от хора от много националности при оскъдни средства, при суров климат, базиран на принципа за свобода, на територията на държава с нейни собствени закони и административни структури?

Проблемите са много. Мнозина с лека ръка дават мъдри съвети, но без да рискуват сами да се обвържат лично или за по-продължително време. Гледайки отвисоко на тези дилетанти, все още смятани за негодни за кой знае какво и духовно неразвити, те с чувство за собствена значимост се отвръщат от така трудоемкото занимание.

Наистина, за стойността на един изтребител или космическа ракета би могло да се построи половината от планирания за 50 хиляди души Ауровил. Но дори ако предположим, че в един момент се появи финансова възможност за построяването на града, дали той би бил, на този ранен етап от своето развитие, именно онзи Ауровил, предвиждан от Майката? Той би могъл да се превърне в още един моден курорт, но къде остава тогава духовното съдържание, което е истинната причина за съществуването на Ауровил? Ауровил живее в сърцата на обикновените ауровилци, тихите и търпеливи труженици, които и в добри, и в лоши времена работят всеотдайно. Да, сгради трябва да бъдат построени; да, необходимо е да се появяват творения на красотата и хармонията; но най-важно от всичко е работата над себе си, вътрешното себеразкриване, започвайки с нещо малко (обикновеното човешко същество, каквото сме всички ние) и вървейки към нещо голямо (отвъд пределите на човека). Всичко останало вече го е имало по-рано, именно това е ново. И то автоматично ще се прояви външно във видим град.

В сърцето на града няма шумен, хаотичен център, а това е място на тишина, хармония и красота. Урната с форма на лотос, събрала по шепа пръст от цялата планета, все още е там, сега разположена в средата на амфитеатър, обграден от кръг с дванадесет градини. На един хвърлей разстояние, голямото баняново дърво, географският център на града, продължава да разпростира своите въздушни корени. А редом с тях се извисява Матримандир.

Матримандир

„Матримандир” е дума на санскрит и означава „дом, или обител, на Майката”. Отвън той прилича на златен, леко сплескан глобус, който сякаш изниква от Земята – златният свят на Съзнанието-Истина, изникващ от Материята. Глобусът с диаметър около тридесет метра се опира на четири гигантски опори, представящи четирите активни сили на Майката във вселената: Махешвари, Махакали, Махалакшми и Махасарасвати. Най-важният детайл вътре в глобуса е „залата” с диаметър около двадесет метра и с дванадесет колони в кръг покрай стената, които сякаш подпират тавана, но не го докосват. Залата е изцяло бяла, а мраморният под е покрит с бял мокет. В средата на залата, кристално кълбо с диаметър седемдесет сантиметра (Изработено специално за Ауровил от Carl Zeiss Werke в Оберкохен, близо до Щутгарт, Германия) се крепи на пиедестал от четири вертикални златни символа на Шри Ауробиндо, който пък е разположен в средата на символа на Майката, гравиран върху пода. Ден и нощ лъч светлина прониква през отвор в средата на тавана на залата и попада директно върху кристала. През деня лъчът идва от слънчевата светлина, прихваната от механизъм, който следва движението на слънцето; през нощта лъчът се поражда от акумулирана слънчева енергия. В залата няма нищо друго и шумът е сведен до минимум.

Кристал, който хвърля лъч светлина директно в сърцевината на съществото ти, в хармонично помещение с материална чистота – човек може да даде всякакви интерпретации на това творение или просто да се остави на неземната му красота. Матримандир не може да бъде обяснен. Майката го „видяла” и искала той да бъде издигнат в центъра на Ауровил колкото е възможно по-скоро. Той представя „съзнанието на Божественото”, той е „душата на Ауровил”, казала тя, и „колкото по-скоро бъде завършен, толкова по-добре” за младия град.

Единственият истинен смисъл на Матримандир е в ролята му да представя нещо на нивото на силите, които трябва да допринесат за настъпването на Новия свят. Той трябва да стане един вид генератор на поле с трансформираща сила, въздействащо върху всеки, който влиза в него, върху онези, които живеят близо до него, и върху Земята, от чието тяло той сякаш израства. Трансформацията на Земята била целта на Работата на Майката. Ауровил е още една стъпка в тази посока, която станала възможна в хода на общия процес на трансформация, стъпка „навън” в разпространяването на новата Сила. Майката искала да бъде изграден окултният източник на сила, какъвто е Матримандир, и искала това без какъвто и да е нюанс на религиозност и единствено с намерението да се ускори трансформацията на Земята.

Майката няколко пъти е повтаряла, че Ауровил оказва окултно влияние в света. Това, което вибрира в една клетка, вибрира и във вселената. Това, което живее в един център на добрата воля, се разпространява по цялото тяло на Земята. В началото тя казала, че опитът за реализиране на общочовешко единство, какъвто е Ауровил, допринесъл за предотвратяването на трета световна война. По-късно, в началото на февруари 1968 година, Шри Ауробиндо ѝ дал свише завършено обоснование за съществуването на града и тя записала неговите думи: „Индия стана олицетворение на всички трудности, с които днес се сблъсква човечеството. Индия ще стане и място за неговото възраждане, възраждане за по-възвишен и истинен живот.” И тя пояснила: „В историята на вселената, нещо е  превърнало Земята в символичния представител на вселената, за да бъде възможно концентриране на работата на едно място, и именно същият феномен се случва и сега: Индия олицетворява всички трудности на човечеството на земята и именно в Индия ще бъде намерено средство за тяхното преодоляване. И именно ЗАРАДИ ТОВА бях заставена да създам Ауровил.”22

Морското пристанище, летището, яхт-клубът, хидропланите, киностудиото, големият орган в концертната зала (в аудиториума) – всичко това все още го няма. Както вече споменахме, материалният ръст на Ауровил може да бъде само следствие на неговия духовен ръст, а в настоящия момент той все още не е съзрял за материално развитие с такива мащаби. Но истинският Ауровил съществува – в сърцата на ауровилци. Именно там той трябва напълно да съзрее, преди завършената външна форма да има смисъл. Понастоящем постепенно расте зародишът на града. Но сам по себе си е чудо фактът, че Ауровил все още съществува след четиридесет години, имайки предвид неговото предназначение и обстоятелствата, при които се е зародил.

„Ауровил е велика авантюра”, казала Майката. Тя видяла града в онзи свят, където се подготвя онова, което е длъжно да се прояви на Земята; тя също така знаела, че градът вече съществува в жадуващите сърца на толкова много хора, не само на това късче от Короманделското крайбрежие, но и в целия свят – навсякъде, където хората повече не могат да понасят душещата безсмисленост на човешкото съществуване и копнеят с цялата интензивност на своите сърца за Смисъл, Красота, Истина, Самобитност, за напълно удовлетворяващо, двадесет и четири каратово изявяване на живота, най-сетне.

„Градът ще бъде построен от онова, което е невидимо за вас”, казала Майката. „Онези, които трябва да действат като инструменти, ще го направят напук на самите себе си. Те са само марионетки в ръцете на висши Сили. Нищо не зависи от човешките същества, нито планирането, нито изпълнението: нищо! Ето защо можем да се посмеем.”23


1 The Mother on Auroville, 7

2 A IX, 54

3 The Mother on Auroville, 10

4 Idem, 6

5 Idem, 12

6 WM 13, 194

7 The Mother on Auroville, 7

8 WM 13, 207

9 Auroville References in the Mother’s Agenda, 37

10 WM 13, 198

11 The Mother on Auroville, 16

12 Idem, 3

13 WM 13, 210

14 WM 13, 221

15 WM 13, 224

16 WM 13, 225

17 WM 13, 1

18 WM 13, 212

19 NC, 152

20 The Mother on Auroville, 56

21 A III, 46

22 Auroville References in the Mother’s Agenda, 61

23 The Mother on Auroville, 13

%d bloggers like this: