Впечатления от Ауровил

markLG

превод от http://www.auroville.org/organisation/Marc_Luyckx_Ghisi.htm


Д-р Марк Люк Гиси е богослов, изследовател в областта на глобалната културна трансформация и автор на книгите „Au-delà de la modernite du patriarcat et du capitalisme. La societe reenchantée?“ и „The Knowledge Society“. Бил е съветник на президентите Делор и Сантер в Европейската комисия. Доскорошен дългогодишен член на Международния консултативен съвет по въпросите на Ауровил.
http://vision2020.canalblog.com/.

Впечатления от Ауровил: пионерите на съзнанието

Между 20 и 28 февруари 2005 г. имах удоволствието да бъда поканен в Ауровил като член на „Международния консултативен съвет по въпросите на Ауровил“. Ето някои впечатления, за всички вас, които никога не сте били там.

Можете ли да си представите град, където средно-статистическият гражданин, когото срещате на улицата, след кратък момент на контакт би могъл да заговори за необходимостта човек да отстъпи от своето его, за да навлезе към своето най-дълбоко същество, където да открие искра от божественото?

Възможно ли е да си представим един град, който вече повече от тридесет години е в процес на изграждане около една цел – повишаване на нивото на съзнание на човечеството?

Вероятно ще възкликнете, че това е чиста утопия. И сте напълно прави.

Аз дори бих отишъл по-далеч, казвайки, че това е коренно невъзможно. И бих добавил един цитат от френския философ Паскал (17 век): „Човек не е нито ангел, нито животно, но иронията е, че когато той се опитва да се превърне в ангел, той се държи като животно“.

Самият проект за повишаване нивото на съзнание на човечеството е по същество насочен към трансформиране на човешката природа, издигайки човешката природа на друго ниво. Всеки здравомислещ човек би се съгласил, че такъв проект е налудничав, абсолютно невъзможен.

И все пак този град съществува, и аз го посетих. И все още съм в състояние на шок.

След редица трудности, сякаш съдбата се противеше на това мое посещение, аз най-накрая успях да пристигна в Ауровил на 20 февруари 2005. Ауровил се изгражда на няколко километра от брега на океана, северно от Пондичери, в юго-източната част на Индия. Градът е основан на 28 февруари 1968 г.

Оттогава насам, първите пионери са успели да трансформират пустинята в субтропична гора, пълна с птици. Пътищата за достъп към града приличат повече на горски пътища, отколкото на входни градски магистрали. Няма дори табела с неговото име на главния път. Човек по-скоро остава с впечатлението, че навлиза в строителна площадка!

А това наистина е строителна площадка, и то каква!

Това е много автентична площадка за изграждане на човека, както и пространство за духовно строителство! На това място сянката е пропорционална на интензитета на светлината и енергията. Наистина, има проблеми и дефекти в този град и ауровилци не се плашат да ги обсъждат открито. Растежът на града е твърде бавен. Има твърде малко граждани (1800). Има много разногласия по отношение на бъдещето на града и неговите приоритети. Някои жители критикуват свои съграждани, че са използвачи или предават идеалите на Ауровил. Други смятат, че местните, тамилски села все още не са достатъчно добре интегрирани в града.

И все пак, въпреки всички тези недостатъци, това е уникално място за индивидуално и колективно духовно израстване. Това е причината, поради която сенките са толкова видими, тъй като те са пропорционални на светлината и енергията, излъчвана от мястото. Фактът, че тези недостатъци, проблеми и предизвикателства са обсъждани така открито, дълбоко ме насърчи. Боях се да не срещна ангелска претенциозност, че всичко е наред и че няма проблеми, вероятно защото всеки е вече на друго ниво на съзнание! Такъв “ангелизъм” би бил показателен за фалшива духовност … и, евентуално, за сектантско движение.

Както ми спомена един от жителите, ако не сте наистина сериозни в това духовно изследване и растеж, както в личен план, така и на колективно ниво, няма да се справите тук, просто няма да останете тук, ще напуснете.

Останах дълбоко впечатлен от срещите си с жители, живели тук в продължение на тридесет или четиридесет години. Когато ги слуша човек, остава с усещането за чисто неподправени, разширяващи опитности, през които са преминали те, както и за тяхната твърда решимост да изградят този град и да работят върху себе си. И на човек му става ясно, че без това, наистина, те просто не биха издържали да останат и щяха да са си отишли, по един или друг начин.

На нивото на моите лични интелектуални и духовни размисли по отношение на действително изместване на парадигмата към трансмодернизъм, аз попаднах на изненадата на живота си, откривайки този първи трансмодернистичен град. Да, ауровилци напълно съответстват на всичко, за което съм писал в своята книга [„Au-delà de la modernite du patriarcat et du capitalisme. La societe reenchantée?“].

Сега бих могъл да заявя: „Трансмодернизмът съществува, видях го в този град.“ Макар че това бе първото ми посещение в Ауровил, имах чувството, че съм си у дома. И мисля, че такова впечатление изпитаха и ауровилците, с които имах радостта да се срещна. Имаше и от двете страни силно усещане за припознаване, за това, че се намираме на една и съща дължина на вълната. Удивително, пленително и много насърчаващо наистина.

Връщайки се в Европа, контрастът не е толкова заради драстичната промяна в температурата: – 45° по Целзий! Не, истинският контраст е в нивото на енергия, която е толкова по-висока в Ауровил. Видях тази енергия да блести в очите на Паоло, едно момче, чиито родители неотдавна решили да се присъединят към Ауровил. От него бликаше вътрешна радост. Той ми каза, че е щастлив, че за първи път ходи на училище с удоволствие. Неговата креативност бликаше. Каза ми още, че се е научил да изпитва реален контакт с понита, да усеща близост с тях, да усеща реално, живо разбирателство с тях. Това момче бе трогателно и красиво.

Тук, в Брюксел, остро усещам разликата на енергийно ниво.

Жителите на Ауровил не усещат своето енергийно ниво. Но посетителят от чужбина го усеща. Целият този град, въпреки всичките му сенки, е на по-високо енергийно ниво. Това е изключителна реализация.

Този много дързък проект, този „свръхчовешки“ проект, няма как да не е стартиран от две същества с изключителна духовна сила: Мира Алфаса, наричана „Майка“ (1878-1973 г.) и Ауробиндо Гхош, наричан „Шри Ауробиндо“ (1872 – 1950 г.). Те посветили по-голямата част от живота си и, несъмнено, от своята извънредна духовна енергия, не на това да летят поединично по висотите на безкрайно съзерцание, а за да трансформират и издигнат нивото на човешкото съзнание. И Ауровил е възможен именно благодарение на дейния пробив, постигнат от тези две същества, поотделно и заедно. Ауровил е като въплъщението, материализирането на тази духовна победа, спечелена от тях за благото на човечеството.

В личен план, едно от най-силните ми преживявания бе посещението ми в „Матримандир“, това свято пространство в центъра на града, което има формата на златно цвете. От момента, в който влязох в това уникално място, усетих много необикновена енергия, която не съответстваше на никакво религиозно или друго място, посещавано от мен. Имах впечатлението, че съм залят от и свързан с изключително мощна космическа енергия. Имах вътрешното усещане, че съм посетен, свързан, пречистен, напълнен с енергия. Аз бях накратко трансформиран от нещо абсолютно отвъд моето разбиране. Бях изгубил контрола над живота си. Мъничко.

Ще се връщам два пъти в годината, най-вероятно през февруари и през август.

Marc Luyckx Ghisi

Март 2005 г.

%d bloggers like this: