Ауровилци

bridget_thamarai

Bridget с деца от културно-образователния център за деца и жени Thamarai в село Edayanchavadi, в съседство на Ауровил

Изпичана с кал и щастлива от това

Бриджит, към момента единственият ауровилец от Ирландия, се е занимавала с различни неща в Ауровил – от градско планиране до работа с хората от съседните села и помощ във функционирането на културния център Питанга. Какво я е накарало да дойде в Ауровил и пред какви предизвикателства е трябвало да се изправи?

В живота си имаме определящи преживявания, които спомагат за нашето формиране. Да съм социален работник точно след геноцида в Руанда бе именно едно такова за мен, тъй като ми подари възможността да бъда разтърсена из основи. Открих, че не съм толкова вътрешно силна, колкото би ми се искало, и представите ми за световен ред се пропукаха. Озовах се в момент от живота си, когато бях изоставила кариера в областта на маркетинг и комуникации, за да се завърна обратно в Западна Ирландия, където бях отраснала. Захванах се да възстановя една стара къща и да поддържам къща за гости с една от сестрите ми. Това за мен бе плодотворна и подкрепяща база, върху която да започна пътуване навътре към себе си, а след Руанда ми беше станало ясно, че имах нужда да работя върху себе си. И така прекарах седем щастливи години, изучавайки своята вътрешна реалност

lotus

chandra

Флейтата трябва да свири през теб

Един от акцентите на Ауровилския фестивал в Ченай беше звукът на завладяващата флейта на Чандра в края на тържественото откриване. Но такова майсторство не идва лесно. Родената в Ауровил Чандра разказва за своето израстване в Ауровил, за трите си години на ученичество с маестрото на бамбуковата флейта Харипрасад Чауразия и за академичното си обучение, довело я до място в Кеймбриджския университет.

Какъв беше твоят училищен опит в Ауровил?

Интересен! Посещавах няколко различни училища. Най-много ми хареса Мирамуки. То предлагаше съвсем алтернативна форма на обучение. Те сами създаваха своя учебен план, 

lotus

sergeНие сме едно бидейки, чувствайки, мислейки, живеейки заедно

На 2 юли Серж Брелин напусна тялото си на 53 годишна възраст. Той страдаше от рак. В интервю с Дорис и Франсис през март тази година (2008), той хвърли поглед назад към живота си.

В Ауровил дойдох за първи път през 1975 г. от Франция. Бях на 18. Един приятел ми беше разказал за безмълвния ум и за някой си Шри Ауробиндо. Веднага се пристрастих. След няколко седмици попаднах на някакви книги, написани от Шри Ауробиндо. Не разбирах нищо от прочетеното, но знаех, че това именно беше нещото, което търсех. Скоро след това узнах за град, наречен Ауровил. Заедно с един приятел решихме да тръгнем за Индия и да отидем в Ауровил. Когато пристигнахме в Индия, веднага усетих, ох, че това е моят дом. След две седмици бяхме в Пондичери. Отидох на Самадхито (където са положени телата на Шри Ауробиндо и Майката, в техния Ашрам – б.пр.) и получих мощен опит на онзи безмълвен ум – нещо близко до безмълвния ум, за който бях чел. На следващия ден отидохме в Ауровил и

lotusРоза по време на интензивно обучение по Осъзнаване чрез тялото (Awareness through the body, ATB) Необикновено пътуване към дома

Роза по време на интензивно обучение по Осъзнаване чрез тялото (Awareness through the body, ATB)

Роза е отраснала в Мурсия, Испания. В нейния град имало много цигани и от ранна възраст тя чувствала несправедливостта на тяхното социално положение и изпитвала силно желание да направи нещо по въпроса. Когато била на 15, две циганчета я помолили да им помогне да се научат да си пишат имената. От тях разбрала, че не им било позволено да ходят на училище заради дискриминация. Затова започнала да ги учи. Групата от деца бързо се разраснала до двадесетина. Роза вече била доброволец в неправителствена организация, чиято цел била да привнесе светлина в суровите реалности на война и потисничество, неотразявани в новините. В сградата, където се провеждали седмичните срещи на организацията, тя водела своите класове за децата и имала красиви преживявания, наблюдавайки как децата не само се учели да четат и пишат, но също тъй развивали себеосъзнатост, доверие, увереност и чувство за отговорност.

На 17 и 18 годишна възраст Роза отишла в Гватемала

lotus

%d bloggers like this: