Флейтата трябва да свири през теб

chandra

Пандит Харипрасад Чаурасия на концерт с Чандра

Един от акцентите на Ауровилския фестивал в Ченай беше звукът на завладяващата флейта на Чандра в края на тържественото откриване. Но такова майсторство не идва лесно. Родената в Ауровил Чандра разказва за своето израстване в Ауровил, за трите си години на ученичество с маестрото на бамбуковата флейта Харипрасад Чаурасия и за академичното си обучение, довело я до постигане на място в Кеймбриджския университет.

Интервю от ауровилския месечник Auroville Today, Май 2015 – http://www.auroville.org/contents/3606

Какъв беше твоят училищен опит в Ауровил?

Интересен! Посещавах няколко различни училища. Най-много ми хареса Мирамуки. То предлагаше съвсем алтернативна форма на обучение. Те сами създаваха своя учебен план, не искаха да ползват нищо, идващо “отвън”, и всичко бе на френски (официалните езици в Ауровил са английски, френски, тамилски и санскрит – б.пр.). Научих се да чета и пиша на английски едва след като минах в друго училище. Тяхната философия беше базирана на съвършенство – каквото и да правиш, то трябваше да бъде израз на красота във възможно най-съвършена форма. Също така беше много дисциплинирано. По това се отличаваше от останалите ауровилски училища, но за мен това беше нещо позитивно, понеже наистина ни учеше как да организираме живота си. Все още чувствам, че някои от най-важните ми принципи дойдоха от това училище. Мирамуки престана да съществува, когато бях на девет. След това имаше друго експериментално училище, водено от родители, но то беше хаотично и след една година и то престана да съществува. Бях разочарована. Изпитвах порив да се уча, но с изключение на няколко предмета, поривът ми не беше задоволен. Ето защо на 12 вече исках да спра училище, но ми беше казано, че би трябвало да продължавам да опитвам. И така отидох в Last School за година, а после във Future School. На 15 спрях училище напълно, понеже училищата се бяха свършили!

Кога дойде музиката в живота ти?

Започнах да се интересувам от музика на шест или седем. Не я разбирах, но усещах, че музиката е един различен свят, нещо загадъчно и интересно, и исках да съм част от този свят. Започнах уроци по цигулка и права флейта (рекордер). След няколко години, когато бях на около 13, дадох концерт: свирих на флейтата под съпровод на китара. В публиката присъстваше флейтист от Германия, професионалист по сребърна напречна флейта, и той дойде при мен след концерта и сподели, че иска да ме учи да свиря на сребърна флейта. Това бе съвсем изненадващо, но бях много щастлива. И същата вечер една италианка ми подари сребърна флейта! В продължение на години той ме учеше, когато идваше на посещение в Ауровил, и по-късно на два пъти ходих до Германия, за да уча с него. Беше нещо като пред-гурукул опитност (гурукул е система на обучение, при която ученикът живее редом с учителя – на индийски „гуру“, б.ред.), понеже живях с неговото семейство, той се грижеше за мен и не искаше заплащане за обучението. А сесиите с него бяха доста интензивни. Преди да отида в Германия, един добър познат на майка ми, ръководителят на Камерния хор на Сидни, ме покани на гости у тях. Децата му бяха на моята възраст и всички свиреха на инструменти. Бях там 6 месеца и се оказа много хубав и ползотворен опит. Той не допринесе особено за свиренето ми на флейта, но по-скоро ми помогна да придобия независимост, понеже бях само на 15, а пътувах из цяла Австралия сама.

chandra1Очевидно имаш добра основа в западната класическа музика. Кога започна да се интересуваш от индийска класическа флейта?

В ранните си години не харесвах индийската музика. В действителност изпитвах неприязън дори. Когато майка ми пускаше касети със записи на Харипрасад Чаурасия (великият индийски бансури флейтист, б. ред.), още с първите звуци на неговата флейта бягах от къщи. Поради някаква причина онези протяжни медитативни ноти силно ме дразнеха. По онова време една дама от Колорадо беше дошла в Ауровил и проведе уъркшоп по танци. Включих се в него и впоследствие тя спонсорира пътуването ми до Америка за международен младежки летен лагер. Наричаше се “ритуал на прехода” и в продължение на шест седмици живяхме заедно, наблюдавайки как чрез танц и музика ние младежите съзряваме. Този опит ми помогна силно да се разгърна. Именно тогава започнах да ценя индийската култура. Като деца, отраснали в Ауровил, ние не я ценяхме особено, но когато бях в Америка осъзнах, че съм частично индийка и нося това наследство (майка италианка, баща индиец – б.пр.), което е толкова красиво и дълбоко, а душата на Индия е несравнима. Мисля, че това бе най-голямата промяна, която ме отведе евентуално към индийската музика. Много по-късно, докато бях в Германия, ненадейно дочух вътре в себе си звука на индийската бамбукова флейта, тя ме зовеше. По него време не се занимавах изцяло с музика. Обучавах се за преподавател по йога в Индия и Европа и също така посещавах за една година филмово училище в Делхи, където завърших курс по филмова продукция. Бях постоянно в търсене на нещо ново, но нищо от тези неща не ми даваше усещането за “ето това е”. Когато се върнах в Ауровил, срещнах човек, който ми даде малка бамбукова флейта. И ето че бях тук с тази малка флейта и не знаех какво да правя и как да уча. Тогава, една вечер се сблъскахме с едно момче на стълбите на La Terrace (кафене в Ауровил). То носеше чанта на рамото си и когато го попитах флейти ли носи в чантата си, то удивено отвърна “да”. Разтвори чантата си и ми показа всички тези индийски бамбукови флейти и ми каза, че е ученик на Пандит Харипрасад Чаурасия и ми даде телефонния му номер. Дори не знаех, че Пандит Чаурасия е все още жив или че обучава. Но това беше точното време, защото точно същия ден си бях помислила, че бих искала да можех да се уча при него, а няколко дни преди това усещах, че това, от което наистина се нуждаех, бе някакъв вид гурукул опит, при което учениците, както в древни времена, живеят с майстора и посредством това попиват цялата култура. Наистина исках да вляза в досег със своите индийски корени. Затова на следващия ден се обадих на Пандит Чаурасия и му казах, че бих искала да се уча на флейта от него, а той ми отвърна “Ела утре.” Той беше в Буванешвар, в щата Ориса (на повече от хиляда км. – б.пр.). Слисах се. “Утре? Малко ще ми е трудно.” “Добре”, каза той, “ела вдругиден”. И тъй, купих си билет и отидох в Буванешвар и в крайна сметка, без адрес, намерих къде пребивава. Нямах представа как да се държа с него, как да го наричам, но знаех, че в Индия е много важно как се обръщаш към някого. Мисля, че го нарекох “Сър”. Всъщност би трябвало да е “Пандит-джи” или “Гуру-джи”. Той не поиска веднага да му посвиря, понеже в някои случаи той оценява хората интуитивно. Той искаше да разбере доколко съм отдадена. Пиеше си чая и аз му казах, че бих искала да се уча от него, а той каза, “ОК, минимум три години”. И веднага, незнайно какво ме обзе, отвърнах “Разбира се”. Последствията ми се изясниха едва след няколко дни!

Как изглеждаше един типичен ден в неговия Бриндаван Гурукул в Буванешвар?

Това е среда, в която човек трябва да е много самодисциплиниран: никой няма да дойде и да ти казва какво да правиш. В идеалния случай, човек би трябвало да се събуди в пет и да практикува свирене на флейта два часа като загрявка. После всички ученици приготвят закуската заедно. След това има сутрешен клас, воден от Чаурасия, когато е там (той има още един гурукул в Мумбай, а също и концертира интензивно). Класовете му са дълги до 4 часа без прекъсване: много са наситени. Ако него го няма, класът се води от старши ученик. После е обяд, кратка почивка и още практикуване, до вечеря. Така че нормално се свири 6-8 часа на ден, понякога съм свирила до 9 часа на ден.

Как преподаваше Чаурасия?

При тази система няма изпити, прилича много на свободния прогрес (системата на образование в Ауровил, free progress – б. пр.). Но той често правеше коментари, като например “Този път беше малко слаба в ритъма”. В действителност по време на класовете почти не се продумва. Трябва да слушаш и наблюдаваш. Дори настроението, емоцията зад всяка мелодия не се описват, трябва да ги уловиш, като го наблюдаваш как я свири. Така че колкото си по-възприемчив, толкова повече можеш да научиш.

Но в индийската музика духът зад нея, вътрешният дух е много важен, как тогава се развива той? Дава ли Чаурасия някакви духовни насоки?

Дори духовният аспект се улавя основно чрез наблюдение и възприемчивост. Но понякога по време на чай той говореше с нас, по свой начин, за живота и духовността. Напомняше ни например, че бамбуковата флейта е инструментът на Кришна и че тя трябва да свири през нас. Не бива да усещаме, че ние сме тези, които свирим.

Трябваше ли да разучиш много от познанията си по западна музика?

Да, и то много. По време на първия клас бях много объркана, понеже бях свикнала винаги да чета музикални ноти от хартия, а тук изведнъж трябваше просто да слушам и възпроизвеждам чутото, а после дори и да импровизирам. Отне ми доста време да се приспособя към това. Да седиш четири часа и да трябва да следиш всичко е като изучаването на съвсем нов език. Същевременно много от нещата, които научих в западната музика, ми бяха полезни. Бях се научила много добре на западната флейта как да постигам прецизност и яснота на тона, модулация и преходи между октавите, които са много фини при флейтата. Можех да видя, че на индийските ученици, които не са имали западно обучение, им липсваха много от техническите аспекти, понеже такива не се преподават в индийската система. Все пак обаче стигнах до момент на себе-изразяване чрез индийската флейта по начин, какъвто не бих могла със западната флейта. Има толкова много нюанси, толкова много сложни начини за представяне на една нота, и при това импровизираш според настроението, което искаш да вдъхнеш. Това е уникално, и неотдавна ме вдъхнови да запиша медитативен аудиодиск върху дванадесетте качества от символа на Майката, интерпретирани с различни класически индийски мелодии. Той скоро ще бъде готов.

Когато приключи своето тригодишно ученичество ти се върна в Ауровил и на 25 годишна възраст реши да учиш за изпити за “А” ниво, подготвяйки се за постъпване в университет. Защо?

Винаги съм изпитвала порив към ученето, но не можах да намеря подходящото пространство или обстоятелства, които да ми пасват. Гурукул опитът беше изцяло интуитивен; нямаше нужда от интелект. Но през последната си година там започнах да чета поезия и литература и силно да ги ценя. Открих какъв необятен свят е това. Наред с това, четенето на Шри Ауробиндо ме накара да разбера колко ограничен беше интелектът ми. Някои хора могат да четат Шри Ауробиндо по интуитивен начин, но аз имам нужда да мина първо през ума. Именно това ме накара да искам да уча повече, да прецизирам интелекта си, понеже през последните 10 години нямах никакво интелектуално стимулиране. Знаех, че искам да уча литература и езици, затова избрах английски, френски и италиански. Реших да взема три А-нива за четири и половина месеца – голяма задача беше, понеже това обикновено отнема две години. Но доколкото се познавам, когато имам някакво предизвикателство, краен срок, това ме кара да работя много по-добре. Получих удивителна подкрепа от чудесни наставници и учители тук, за което съм неизмеримо признателна. И изпитвах такава жажда за такъв вид интелектуално предизвикателство, че просто се потопих напълно. Това беше още един опит на дълбочинно потапяне. В действителност намирам много паралели между ученето на индийска флейта и ученето на езици. Изучаването на езици, поне устно, е свързано много с възприемане и слушане, а именно така се учи индийска класическа музика. В индийската музика има структура, но в рамките на тази структура си свободен да импровизираш, и виждам, че е така и при езиците. Когато пишеш поема, имаш структура, която е лексикално-граматична, но в нейните рамки си свободен да импровизираш.

Наложи ли се да намалиш свиренето си на флейта, докато учиш?

Да, и трябваше почти напълно да спра по време на изпитите. Но имах нужда от този вид пауза, за да асимилирам и усвоя толкова наситени три години. В действителност усещам, че музиката ми е станала по-зряла, благодарение на това. С повторното пробуждане на интелекта ми развих не само повече яснота в писането и говора си, но това помогна и на музиката. Сега импровизирам с по-голяма яснота, станала съм по-стегната, без излишества в своята музикална фразеология.

Ти постигна изключително добри резултати на изпитите си за А-ниво и беше приета да учиш Съвременни езици в Кеймбридж. Защо Кеймбридж?

Мечтата за Кеймбридж дойде, докато още бях в Ориса. Вдъхновена съм от тази мечта за дисциплинирана атмосфера, където можеш наистина да учиш интелектуално, където образованието е от висше качество и ученето е толкова добре насърчавано, че можеш изцяло да му се отдадеш: един друг вид гурукул. Кеймбридж е такова място. И фактът, че Шри Ауробиндо е учил там ме вдъхновява. Но образованието в Кеймбридж е скъпо и все още се опитвам да набера средства за учебните такси.

Къде стои Ауровил във всичко това? Как усещаш връзката си с Ауровил?

Той е единственият ми дом, най-драгоценното ми нещо. Не мисля, че щеше дори да ме има, ако го нямаше Ауровил. Всеки път, когато съм навън, оценявам Ауровил още повече и разбирам по-добре колко дълбоко се нуждае земята от това място. Една от мечтите ми е да помагам на Ауровил по какъвто и да е начин, който е по силите ми. Не зная как, но усещам че в Кеймбридж, със своята опитност, ще съумея да изграждам мостове, връзки към Ауровил и да запозная повече хора – особено млади – с този град на мечти. Ние наистина имаме нужда от тази енергия.

От интервю на Алан

%d bloggers like this: