Психологически проблеми и хомеопатия

MichaelZ.jpgИнтервю с хомеопата от Ауровил Майкъл Зелник, публикувано в месечника Auroville Today от август 2012 г.

С какви проблеми хората идват при вас?

Обхватът е доста широк. Аз третирам всичко от остри ситуации като наранявания, настинки и грип до разни психологически проблеми – от сериозни депресии до това, което бих нарекъл непатологични „житейски проблеми“.
Хората ми се обаждат и питат дали може да се лекува хомеопатично това или онова, и отговорът винаги е „Да“.
Теоретично мога да лекувам хомеопатично каквото и да е. Нямам предвид, че мога да третирам успешно всякакъв проблем, но обикновено съм готов да опитам.

Сред типовете психологически проблеми, които се изявяват във вашата работа, има ли някакви шаблони или общи теми?

Не бих казал, че има „шаблони“, макар че със сигурност някои типове проблеми се появяват по-често от други.
Доста често при мен търсят помощ хора, които тъгуват от загубата на любим човек, както и хора, при които взаимоотношенията с близък човек се разпадат или са в период след раздяла, в резултат на което се чувстват дезориентирани, объркани или депресирани. Виждам се с доста хора, които изпитват трудности в някакъв преходен момент от живота си: не са доволни от работното си място или не усещат, че напредват в духовното си усърдие или просто усещат застой и се чудят дали няма да се намери нещо, което би могло да им помогне … Спектърът е доста широк.

Какъв е вашият процес на работа?

По принцип, независимо от проблема, основният подход винаги е един и същ: сядаме заедно и аз „поемам случая“, което означава, че се опитвам да получа възможно най-пълна картина, не само за конкретния проблем, но и за самия човек, всичко, което би могъл да сподели с мен: как се чувства в кожата си, как функционира емоционално, психически, физически … Човекът е комплексно същество, умът е част от него, емоциите са част от него, тялото е част от него: не става дума за чисто умствени проблеми или чисто физически проблеми … Както и да е, в края на процеса аз (да се надяваме) получавам нещо като 3D изображение на човека и се опитвам да го съчетая с картината на хомеопатичното лекарство, след което му давам това лекарство. Ако съм го подбрал правилно, ще се наблюдава подобрение в неговото състояние. Така че, както споменах, по принцип процесът е един и същ, независимо дали пациентът е дошъл поради усещане за застой, страда от раздяла, майка му е починала или защото го поваля настинка на всеки два месеца.

Как работи хомеопатията, общо казано, за да облекчи подобни трудности?

Основният принцип на хомеопатията е, че „подобното лекува подобно“. На практика това означава, че ако нещо, което дадено на здрав индивид поражда определен набор от симптоми, се приложи на някой, който показва тези симптоми в резултат на патология, то ще излекува тази патология. През последните няколко века, откак съществува хомеопатията, много лекарства са били „доказани“ (това е хомеопатичен жаргон за „тествани“) – мисля, че Materia Medica понастоящем включва около 4000 лекарства и непрекъснато се разширява – но аз бих могъл навярно да лекувам 99,9% от пациентите, които идват в кабинета ми, със 100 лекарства, може би дори с 50. Така или иначе, както вече споменах, целта ми е да придобия цялостна картина за пациента и да му предпиша лекарството с най-сходна картина. Никой не знае наистина как работи това, но е налице огромен по обем убедителен опит, който показва, че ако изборът на лекарството е правилен, то наистина работи.

Известно е, че хомеопатията работи на фино ниво. Как така?

Процесът на създаване на хомеопатично лекарство включва толкова радикално разреждане на изходния материал, че до момента, в който стигнете до така начерената 12-та потентност, което е доста ниско в сравнение с потенциите, ползвани от повечето хомеопати в наши дни, вероятно няма да откриете и една молекула от първоначалното вещество в коя да е отделна проба от лекарството. Ние казваме, че колкото повече се покачва потенцията на лекарството, толкова по-фини диапазони се освобождават от енергията, свързана с първоначалното вещество. Това ли се случва наистина? Кой знае? Най-често аз работя с потенции 30, 200 и 1М – всички от тях далеч над 12 – тоест там не е останало нищо от материалната субстанция. Ето защо хомеопатията винаги е вбесявала сериозните научни среди: на всеки е известно, че не може да се постигне материален ефект без материална причина.

Хомеопатията духовен метод на лечение ли е?

Не непременно. Фактът, че работи на фино ниво, не го прави духовен. Черната магия също работи на фино ниво. Предполагам, че нейното духовно или недуховно качество зависи много повече от ориентацията и намерението на хомеопата, отколкото от каквото и да е друго.

Доколко интуицията се намесва в работата ви?

Без съмнение най-добри са резултатите, когато се намесва интуицията. Аз съм бил следовник на Шри Ауробиндо и Майката през по-голямата част от живота си в зряла възраст, повече от 40 години, и знам много добре, че когато наистина видя нещо, то е дар от тях. Когато се сетя (което се старая да правя, докато поемам случая, макар и не винаги), питам Майката или Шри Ауробиндо да ми дадат да видя каквото е нужно да видя, за да помогна на пациента. Много рядко ми се случва при поемане на случай веднага да предпиша нещо на пациента на място. По принцип се съсредоточавам колкото мога по време на поемането на случая и след това се опитвам да не мисля за него в рамките на едно-две денонощия. Понякога през този период „ми идва нещо“. То може да е съвсем конкретно, като например „ето това е лекарството“, или да е общо, „погледни го по еди кой си начин“. Ако се случи по този начин, обикновено е доста надеждно. Когато това не се случи (което, за съжаление, не е изключение), трябва да седна на компютъра си и да „обработя случая“ по старомодния начин.
                                        От интервю на Лари

Advertisements
%d bloggers like this: