Българи в Ауровил

Към август 2014 год. в Ауровил живеят 2 българки.

 

През февруари 1981 год., Людмила Живкова (1942-1981), тогава с ранг министър на културата, посещава Ауровил в качеството си на един от петимата членове на Международния Консултативен Съвет към правителството на Индия по въпросите на Ауровил, като другите му членове са били тогавашният генерален секретар на ЮНЕСКО Амаду Махтар М’Боу, Нарасима Рао – министър на външните работи на Индия, Дж.Р.Д. Тата – известен индийски индустриалец и спомоществувател и д-р Кирийт Джоши – преподавател в училището към Ашрама на Шри Ауробиндо, съветник по въпросите на образованието в правителството на Индия и заместник председател на Института по образование към ЮНЕСКО. Людмила Живкова донесла в Ауровил български книги, икони и 1300 български рози, които години наред цъфтяли в градините на Матримандир, а някои ауровилци споделят как са били трогнати до сълзи от казаното от нея за новия свят и новите енергии, от нейното вдъхновение и присъствие. Тя е имала идеи за Българския павилион в международната зона на Ауровил с държавно участие (какъвто е замисълът за тези павилиони), срещнала се е три пъти със Сатпрем (дори в неговия дом в планината Нилгирис през 1978 год. и 1981 год.), поддържала е близък контакт с д-р Кирийт Джоши, с когото са планирали превод на книгите на Шри Ауробиндо на български. На 23 юли 1981 г. в свое покъртително писмо по повод кончината на Людмила, Сатпрем пише: „Никога в живота си не съм срещал толкова красив инструмент … (продължава)

На 12 януари 2010 год., съвсем скоро след като пое поста генерален секретар на ЮНЕСКО, Ирина Бокова посети Ауровил.

В своето обръщение тя заяви: „За мен е изключителна чест, че част от моята визия за ЮНЕСКО, че някои от моите идеи са били така добре приети от вас тук, които въплъщавате онова, за което ЮНЕСКО е била създадена и към каквото ЮНЕСКО се стреми – единство между хората. Единство в многообразието, толеранс, съгласие и стремеж към човешките ценности, които са тъй важни в този глобализиран свят… Наистина вярвам, че вие можете да съдействате в търсенето на ЮНЕСКО на нов баланс и нов хуманизъм в 21 век… Именно посланието за хуманизъм ние споделяме.” … (още за нейното посещение, с линкове към аудиозаписи)

PaneurhythmyНа 28 януари 2012, Светла Балтова ни завъртя в ритъма на  Паневритмията в Арка, под акомпанимента на живата цигулка на Йоана Стратева.

Още за Паневритмията в Ауровил

На 29 януари 2012, Йоана Стратева (цигулка) и проф. Ивелина Иванчева (пиано) изпълниха залата в Питанга с облагородяващата музика на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов).

Още за концерта, с линк към аудиозапис

Тяхното идване бе със съмишленици от Центъра за здраве и образование „Едикта“.

Времето от 29 февруари до 10 март 2012 бе наситено с български изяви, целящи да призоват материализацията на Българския павилион в Международната зона на Ауровил.

Още за българските културни дни: Призив за Българския Павилион

А това са разказите за тези дни на Светослав Павлов – Баба Марта в Ауровил

и на Руслина Александрова – Ауровил: Първо докосване до страната, в която ухае на жасмин и кравите са свещени

В града на Зората Татяна открива…

Lele_golden_threadавтор: Габриела Стефанова, в-к „Утро“, Русе, юли 2013

Има един град в Южна Индия, който не прилича на никой друг по света. Създаден е през 1968 година от родената в Париж Мира Алфаса, духовен сътрудник на индийския мъдрец и поет, а преди това и борец за независимост Шри Ауробиндо. Ауровил е една обществена лаборатория, където етнос, националност, религия и политика нямат значение. Основан е с подкрепата на ЮНЕСКО и с участието на правителството на Индия. Там чрез принципите на интегралната йога хората се стремят да се докоснат до божественото и да заживеят в по-висша хармония. Днес в Ауровил живеят над 2000 души, а сред тях е и българката… (продължава)

%d bloggers like this: