Пътеписи от българи

Здраво свързани със себе си

За пътя на йогина от Краси Проданов, списание „Усури“ бр.113/2014

Карма йога отдалечава хаотичното и ненужното – на дневен ред пак сме ние

С един такъв воин се срещнахме и ние, помогна ни на предишните страници да вникнем в идеята за Карма йога. Пътят му обаче минава през три континента, преди да открие за какво плаче душата. Митко или Димитър Карагьозов е едва на 19, когато напуска родния Бургас. Вярва, че ще открие щастието си, като се среща с непознатото. Но това се оказва задънена улица…

След няколко години работа като барман и сервитьор в чужди земи, всичко се срива. Тогава обаче се появява йога. И мечтата по Индия. Стига и дотам – и прекарва две години, изучавайки именно йога. Първата е доброволец в проект за екоустойчивост. Втората посвещава на своя гуру и му служи в ашрама.

От Индия Митко се прибра едва преди няколко месеца с идеята, че и на 25 (на толкова години е вече) ще има какво от познанията на индийските йоги да ни предаде. Срещата ни е в бургаския център „Магнолия“, който се превръща в духовното средище, от което Димитър Карагьозов ни показва какви можем да бъдем… (продължава)

lotus

В града на Зората Татяна открива добрия Вавилон

Габриела Стефанова, в-к “Утро”, Русе, юли 2013

Има един град в Южна Индия, който не прилича на никой друг по света. Създаден през 1968 година от родената в Париж Мира Алфаса, духовен сътрудник на индийския мъдрец и поет, а преди това и борец за независимост Шри Ауробиндо. Ауровил или Градът на зората е една обществена лаборатория, където етнос, националност, религия и политика нямат значение. Основан е с подкрепата на ЮНЕСКО и с участието на правителството на Индия. Там чрез принципите на интегралната йога хората се стремят да се докоснат до божественото и да заживеят в по-висша хармония.

Днес в Ауровил живеят над 2000 души, а сред тях е и българката Татяна Ташева. Неотдавна тя се срещна с русенци, които проявяват интерес към себеоткривателството. Освен че отговори на въпросите на публиката, тя представи и филм за Ауровил, чийто автор е Мишел Декуст.
Ауровил – утопия или реалност? … (продължава)

lotus

Градът на зората

от Жана Русева, бр. 73 на сп. Усури

Ауровил е замислен с мечти, реализиран с вдъхновение и облъхнат с идеализъм

Възниква в Индия преди четири десетилетия върху гола земя, но сега наброява повече от 2000 жители. Дошли от различни страни на земното кълбо, те са се заселили тук, за да осъществят страстния си стремеж – този живот да може да се изживее в хармония, мир и разбирателство между всички, независимо от принадлежността към раса, нация, религия и политически убеждения… През 1968 г. шепа ентусиасти – западняци и индийци, се събират и си дават дума да заживеят заедно, загърбвайки националност, политика и религия, и без парични ресурси да създадат общежитие-образец на един нов тип човешко общество. Тогава именно на тържествена церемония се полагат основите на града. Представители на 122 страни (включително и България) и 23 индийски щата донасят по шепа пръст от родните места и я изсипват в урна с форма на лотос – символ на единение…(продължава)

Ауровил: Първо докосване до страната в която ухае на жасмин и кравите са свещени

Писмо от Индия на Руслина Александрова

вестник „Утро“ гр. Русе, 24-25 март 2012

Да пишеш за Индия след едва една седмица престой, си е меко казано нахално или  повърхностно… Затова аз няма да пиша за Индия сега. Дала съм си време, за да се потопя наистина в този енигматичен свят,  но за това ще разказвам по пътя…

Всъщност Ауровил /или Градът на зората/, откъдето започва моето пътешествие, е една значително по-различна частица от Индия. В момента в него живеят представители на 42 националности от целия свят, те изграждат този свят по законите на любовта, творчеството и взаимната толерантност с помощта на още хиляди съмишленици, които официално не са постоянно живеещи тук „ауровилци”, но идват и се връщат отново и отново, защото това е като доживотно влюбване – не можеш повече да живееш без да презаредиш батериите с ново докосване. Въпреки предупрежденията на приятели и познати, че Индия първоначално ще ми причини… (продължава)

Баба Марта в Ауровил

пътешествия със Светослав Павлов, списаниe „Йога за всички“, април 2012

Светослав Павлов е завършил философия в Софийския университет. В йога намира мир и цялост, а пътешествайки търси отговора на изначалния въпрос “Кой съм аз?”

Кацам в Ченай – най-големият град в щата Тамил Наду. Посреща ме един нов свят – свят на цветове, музика, аромати и топлина. След симетричната подреденост на Доха, столицата на Катар, през която минах, идвайки насам, Индия изглежда още по-истинска – кипяща от живот и древна история. Пътувам за Ауровил – град, изникнал през 1968-ма върху голата земя, преобразена с труда на хиляди хора в най-зелената част на Пондичери – бивша френска колония в Индия. Град, съзидан и скрепен с вярата и духовните търсения на хора от всички краища на света… (продължава)

Една магична страна

репортаж на Тодор Господинов, в-к “Братски живот”, април 2012

През втората половина на януари пътувах с група приятели до Индия. Въпреки че престоят ни там беше кратък, десет дни, за мен това беше магично преживяване и докосване до една страна, която крие много тайни. Нашата дестинация бе Южна Индия – щат Тамил Наду, с главен град Ченай, с население около 9 млн., и по-малък град Пондичери, с население около 1 млн. и 300 хиляди души.

През повечето време бяхме в Пондичери, което е седалище на един забележителен Ашрам – ашрама на Шри Ауробиндо и Майката. Ашрам в разбираем превод на български означава комуна. Разбира се желанието на духовните хора за братския живот е не само у нас, но го има в цял свят. Интересното е, че този ашрам е възникнал по същото време, когато при нас е дошъл Учителя. Идеите им са близки до нашите и хората там са ни братя по дух, работят за повдигане съзнанието на човечеството, за обединяването на хората в Любовта и за общото добруване… (продължава)

%d bloggers like this: