Една магична страна

Тодор Господинов

материалът е публикуван във в-к „Братски живот“, април 2012

През втората половина на януари пътувах с група приятели до Индия. Въпреки че престоят ни там беше кратък, десет дни, за мен това беше магично преживяване и докосване до една страна, която крие много тайни. Нашата дестинация бе Южна Индия – щат Тамил Наду, с главен град Ченай, с население около 9 млн., и по-малък град Пондичери, с население около 1 млн. и 300 хиляди души.

През повечето време бяхме в Пондичери, което е седалище на един забележителен Ашрам – ашрама на Шри Ауробиндо и Майката. Ашрам в разбираем превод на български означава комуна. Разбира се желанието на духовните хора за братския живот е не само у нас, но го има в цял свят. Интересното е, че този ашрам е възникнал по същото време, когато при нас е дошъл Учителя. Идеите им са близки до нашите и хората там са ни братя по дух, работят за повдигане съзнанието на човечеството, за обединяването на хората в Любовта и за общото добруване.

Ашрамът Шри Ауробиндо е основан на 24.11.1926 г. По това време в него има не повече от 24 ученици (духовни аспиранти). След като неговият основател, Шри Ауробиндо, решава да се оттегли от публичното поле на работа, предоставя ръководство на ашрама на своята сътрудничка Мира Алфаса, дошла там от Франция, оттогава и до днес, когато вече не е на Земята, тя е специално почитана и наричана с името Майката.

Шри Ауробиндо създава уникален, завършен и пълноценен метод на Интегрална Йога, който да трансформира човешката природа в Божествен живот. В неговата системата най-високата цел е себеосъществяването на човека, без отричане на живота, без себепотискане.

Още през първия ден в Индия си дадох сметка защо при тях медитативните практики са широко разпространени. Климатът е топъл и през зимата в Южна Индия често има температури над 30 градуса. Това води до едно приятно отпускане, тук духът много лесно се откъсва от тялото и човек се отнася в едно над физическо измерение, напомнящо сън. Не е трудно да се медитира в Индия, по- скоро е трудно да не се медитира. Това просто ти се случва по всяко време. В  чакалнята на един лекарски кабинет, който посетихме, имаше надпис: „И докато чакаш, можеш да срещнеш Бога!” – максима, която индийците приемат с разбиране. След разговора с нашия колега, продължил около час, видяхме в чакалнята пациент, който спокойно медитираше, докато дойде редът му, без да се притеснява за времето.

Усещането ни за хората тук беше, че те живеят с леко сърце и въпреки беднотата се усмихват, и гледат ведро на живота. Слънчеви и добронамерени, те имат  доверие в Божественото Начало, в това, че То неминуемо ще се погрижи за тях и през цялото време са фокусирани върху главните неща в живота: „хляба насъщен“, което за индийците е по скоро „ориза насъщен“, семейството и връзката с децата. Например аз видях на улицата удивителен обичай, който ме изпълни с възторг и някакво умиление. Както при нас, така и тук, децата ежедневно ходят на училище – целодневно, но странното е, че около обед родителите вземат децата си от училище, за да ги  нахранят, но… те им дават храната в устата, така както птичките хранят своите рожби! Това беше една удивителна картина, която наблюдавах навсякъде по улиците на Пондичери още от първия ден на нашето пристигане. Видях деца над 7-годишна възраст, които също така биваха хранени от родителите си, най-често от майка си. В Индия образът на Майката е свещен, слива се с образа на Великата Майката – Природа. И наистина тук, чрез този обичай, може да се види майката, която храни и отглежда – и затова връзката на детето с нея е силна и здрава за цял живот. Известно е от окултната наука, че когато се храниш на една маса с друг човек образуваш с него обща аура в продължение на 24 часа, а тук имаме ежедневно хранене от майката, което укрепва и засилва връзката на детето с нея.

Движейки се по улиците тук можеш да видиш големи сергии, отрупани с цветя. Цветята са универсален символ и израз на Божественото за индийците. Те изразяват различните аспекти на Бога по съвършен начин. За този език на цветята много е говорила Майката от ашрама на Шри Ауробиндо (Мира Алфаса), почитана в Индия като духовен учител. Тя дава имена на повече от 1000 цъфтящи растения като разяснява техния духовен смисъл и послание. Цветовете на растенията носят послания, които ни помагат да разгадаем символиката на Божественото и да отключим врати, които ни отвеждат към скритите стаи на Природата, в които се пазят грижливо нейните тайни. От тези цветове  д-р Вандана (индийски лекар) приготвя водни извлеци, подобно на цветолечението на д-р Едуард Бах. Така тя лекува, помага на отчаяни и болни. Имах възможността да се запозная с нея и да посетя една от градините на ашрама на Шри Ауробиндо и Майката. Тук, в естествена среда, растяха свободно най-различни екзотични цветя, като голяма част от тях цъфтяха сега, в сезон, когато  в Индия е зима, наистина доста топла. Това беше изключително магично място, грижливо култивирано, като Природата е оставена свободно да работи върху растенията, развиващи се  в среда, близка до естествената, а човешката намеса тук е сведена до това да се подържат цъфтящите растения, добре напоени с вода.

Освен запознанството ми с д-р Вандана и ценните разговори с нея, по време на престоя си в Индия имах и възможността да получа като подарък лечебни есенции от магичните растения тук. Аз и моята колежка д-р Светла Балтова работим в България с цветни есенции от 20 години. Оказа се, че и д-р Вандана работи в същото направление долу-горе в такъв период от време. Тя използва други,  индийски видове растения, но ги приготвя по същия слънчев метод, характерен и за цветолечението на д-р Бах.

Освен това, по време на престоя си в тази древна страна, ние посетихме и различни аюрведически клиники, където също обменихме ценни идеи и опит. Може да се каже, че с това пътуване до Индия се постави началото на добър духовен и професионален обмен между България и Индия в областта на холистичната медицина.

Тодор Господинов

%d bloggers like this: