Баба Марта в Ауровил

Списание “Йога за всички”, април 2012

пътешествия със Светослав Павлов

Светослав Павлов е завършил философия в Софийския университет.

В йога намира мир и цялост, а пътешествайки търси

отговора на изначалния въпрос “Кой съм аз?”

Ауровил, съчетал артистичността и духовните търсения на различни народи, ме посреща със Седмица на българската култура.

фотографии: авторът

Кацам в Ченай – най-големият град в щата Тамил Наду. Посреща ме един нов свят – свят на цветове, музика, аромати и топлина. След симетричната подреденост на Доха, столицата на Катар, през която минах, идвайки насам, Индия изглежда още по-истинска – кипяща от живот и древна история. Пътувам за Ауровил – град, изникнал през 1968-ма върху голата земя, преобразена с труда на хиляди хора в най-зелената част на Пондичери – бивша френска колония в Индия. Град, съзидан и скрепен с вярата и духовните търсения на хора от всички краища на света, които следват учението на Шри Ауробиндо и неговата духовна спътница – французойката Мира Алфаса, наричана Майката.

Настанявам се в една от общностите на Ауровил, в къща, скътана сред гората, заобиколена от цветни градини и 20-метрови палми. Идвайки от бетонна София, усещането за другост е зашеметяващо. Всичко е различно – храната, ароматите, цветовете, леглото и най-вече – очите на хората. Стаята ми е сравнително просторна, намира се на последния, 3-ти етаж, от къщата. Няма стъкла на прозорците, а само мрежи против комари. Още първата нощ неволно присъствам на концерт от звуци на неизвестни животни. Животът кипи на метри от мен! Няколко поредици от случайности вече не изглеждат толкова случайни. По ред причини, първата възможност да пътувам за Индия бе на 25 февруари. А ето, че едва ли има по-добро време да пристигна тук, защото само след три дни започва Седмицата на българската култура – първата в историята на града.

Българските дни се падат точно след празника на Ауровил, който се чества през последната седмица на месец февруари, известна като Седмица на раждането. На 21-ви е рожденият ден на Майката, съоснователката на Ауровил, а на 28-ми – на самия град. Ето ме призори на път за тържеството по случай рождения ден на Ауровил. Безшумно, но единни, по осветени пътечки в тишината на утрото се стичат стотици хора към Амфитеатъра в центъра на града. Скоро пред нас се издига ритуалният пламък, разнася се аромат на жасмин, с който е посипана сцената, декорирана с красиви фигури от пъстри цветя. Амфитеатърът е изпълнен с хиляди поклонници. Витаещото усещане за почит не може да бъде объркано с нищо друго, макар че в ритуала липсва класическата религиозност, с която е свикнал европеецът. Неволно в съзнанието ми изплуват спомени за българския манастир в Атон – свято място за религиозно поклонение. Тук, в Ауровил, също ме спохожда усещането за мир и спокойствие, което струи отвсякъде – но без чудеса и реликви.

дървото-мартеницаНа 29 февруари редом с павилионите на Германия, Русия, Канада виждам и този на България. Основен организатор на българското участие и представяне е Антония Дуенде – художничка, която живее от години в Берлин. Изведнъж случайно се събираме десетина българи – включително и такива, които живеят постоянно извън пределите на България, но са дошли да представят родината на събитието. Запознавам се и с единствените две българки, които имат гражданство на Ауровил – Татяна и Виктория. Гледат ме очи, които много трудно може да се видят в София; очи, излъчващи спокойствие и ведрост, примесени с меката сила на духовни хора – неагресивна и приятелска.

Николай Иванов и Марина Великова при откриването на изложбата на Антония Дуенде в павилиона на Тибетската култураНа 1 март едно дърво пред обществената сграда на Центъра за посетители е опаковано в цветовете на Баба Марта, а от клоните му висят дълги мартеници. Каним посетителите да вземат участие в работилницата и да си направят по една мартеница за здраве. През следващите дни събитията, част от Седмицата на българската култура, продължават. Антония представя своята изложба живопис Глаголически следи, която освен в България е гостувала и на много градове в Германия, Франция, Лима, Хърватия. Музикантите Николай Иванов и Марина Великова омагьосват публиката с инструментални изпълнения на индийска музика, примесена с български фолклорни мотиви. Културната програма включва още прожекция на филма Светът е голям и спасение дебне отвсякъде, рецитал на авторски стихове на един индиец, студент Славянска филология в Делхи. На 10 март спектакъл на Стоян Радев и формация Overground Art Alliance от Ню Йорк закрива културното представяне на страната ни.

Очарованието от съпреживяването на национална гордост се насища от срещата ми с Матримандир, наричан душата на Ауровил. Футуристичната сфера е покрита със златни дискове, напомнящи листа на цвете. Преди да вляза вътре, подобно на другите посетители, идващи тук за първи път, гледам специална 20-минутна прожекция за Матримандир. Майката и граждани на Ауровил говорят за единството на човечеството, духовното развитие и израстване, възможни на територията на Ауровил, защитена от конкуренцията и амбицията на външния свят. След кратки инструкции и обут в бели чорапи, които ми дават на влизане, съм готов да вляза в Храма. Спираловидни коридори водят нагоре и нагоре към кръгла мраморна зала. От тавана й се спуска слънчев лъч, насочен към кристално кълбо, разпръскващо мека светлина, символ на осъществяване и реализация на Божественото Съзнание. Съгласно наредбата разполагам с 15 минути да остана с най-чистата тишина, с която съм се срещал. Тръгвайки си от Ауровил, съчетал духовните търсения на различни култури, съм убеден, че това е най-подходящото място, където можех да се озова преди да прекрача прага на ашрама в Ришикеш, далеч на север, за да се потопя в йогийския начин на живот.

%d bloggers like this: