Градът на зората

Сайт на списание Усури

от Жана Русева, бр. 73 на сп. Усури

Рубрика: на гости на необикновеното

Ауровил е замислен с мечти, реализиран с вдъхновение и облъхнат с идеализъм

Възниква в Индия преди четири десетилетия върху гола земя, но сега наброява повече от 2000 жители. Дошли от различни страни на земното кълбо, те са се заселили тук, за да осъществят страстния си стремеж – този живот да може да се изживее в хармония, мир и разбирателство между всички, независимо от принадлежността към раса, нация, религия и политически убеждения.

ИСТОРИЯТА

започва със знаменателната среща на една запалена по индийската древност европейка – Мира Алфаса с известния индийски духовен и политически водач, борец за независимост на страната Шри Ауробиндо. Годината е 1914-а, началото на кръвопролитната Първа световна война, а мястото – гр. Пондичери в Югоизточна Индия.

Идеята, родила се спонтанно у френската пътешественичка и лелеяна от индийския мъдрец и философ, е да се докаже на света, че на едно място, далеч от градския шум, може да се изгради селище, което да се превърне в място на мир и съгласие между хората и където войнствените инстинкти и енергия могат да се впрегнат в борба за преодоляване на причините, довели до човешките страдания.

Няколко години по-късно Мира се заселва окончателно в ашрама на Шри Ауробиндо и през 1926 г. поема грижата и управлението му. Концепцията на Шри Ауробиндо за универсален международен град, изграден с цел постигане на единение между различните хора, добива завършен вид, отразена в неговите трудове.

Мира Алфаса, наречена Майка от привържениците и осъществителите на идеята, създава Харта, според която „Ауровил не принадлежи на никого по отделно, а единствено на цялото човечество”.

И така, през 1968 г. шепа ентусиасти – западняци и индийци, се събират и си дават дума да заживеят заедно, загърбвайки националност, политика и религия, и без парични ресурси да създадат общежитие-образец на един нов тип човешко общество. Тогава именно на тържествена церемония се полагат основите на града. Представители на 124 страни (включително и България) и 23 индийски щата донасят по шепа пръст от родните места и я изсипват в урна с форма на лотос – символ на единение.

Генералната асамблея на ЮНЕСКО единодушно приема резолюция за подкрепа на новия град, наречен Ауровил (от Аурора, зора). В него е въплътен идеал и осъществим проект за преодоляване на националните, културните, религиозните и пр. различия и предразсъдъци, за взаимодействие и обогатяване на общата културна съкровищница и достигане на общочовешко единство. А това ще се осъществи, по думите на Шри Ауробиндо, посредством извисяване и разширяване на съзнанието, отстъпване от егото и от робуването на материалните примамки.

Тези възвишени цели са привлекли тук хора от цял свят и днес – вече четири десетилетия проектът Ауровил е факт. Сравнително добре уреден, той се развива под егидата на правителството на Индия и сътрудничи с Европейския съюз и с редица неправителствени организации от цял свят.

КАК ЕКСПЕРИМЕНТЪТ Е ДОБИЛ ПЛЪТ И КРЪВ

Всичко е започнало на голата пустинна земя. Планът на града е създаден от френския архитект Роже Анже. Той представлява голям спираловиден кръг с формата на космическа галактика. Предвиден за население от около 50 хиляди жители, включва четири зони: жилищна, културна, промишлена и международна. Тази спирала се разгръща, започвайки от центъра, където се извисява Матримандир – Обител на Божествената Майка. Изграждането му е започнало през 1973 г. и сега смайва очите с великолепието си на огромен златен глобус. Това е място за съсредоточаване, размисъл и медитация.

В горната полусфера се намира просторна зала, цялата в бяло – бели мраморни стени, бяла подова настилка и без всякакви украси. В средата на залата монокристална сфера (най-голямата в света) се облива от слънчев лъч, преминаващ през отвор в най-горната част на сферата и насочван по електронен път – символ на просветлението, еволюцията и прогреса.

Селището е пръснато на площ около 20 кв. км всред огромен парк, залесен с 2 млн. различни видове дървета и тропическа растителност. Едно колосално дело, благодарение на което е възстановено биологичното равновесие на региона. Различни по вид и стил, жилищата представляват било екзотични колиби, било кокетни къщички, а се срещат и вили с джип и пазач отпред. Обикновено те са групирани в малки общности с многозначителни наименования: Стремеж, Ново творение, Кураж, Искреност.

Благодарение на неимоверния труд, усилия, инициативност и творческо мислене на жителите си, Ауровил може да се похвали с редица впечатляващи постижения. Неговият новаторски опит днес се ползва от цяла Индия. Зрелищни са резултатите от озеленяването, оздравяването на почвата, растениевъдството (в това число отглеждане на лекарствени растения), строителното дело. Особено ценно е използването на нетрадиционни източници на енергия и ефикасно обработване на битовите отпадъци. Стопанската дейност в града се осъществява от около 170 предприятия. Освен обичайните занаятчийски и сувенирни стоки, Ауровил изследва и прилага и съвременни технологии, произвеждат се компютри, работи се в Интернет, сътрудничи се по различни проекти с индийското Бюро по аеронавтика, като всичко това осигурява и поминък на населението в региона.

ЗА ЖИТЕЛИТЕ НА АУРОВИЛ

разказва френска журналистка, посетила неотдавна града във връзка с неговата 40-годишнина. Първата й среща била с 65-годишна холандка, една измежду първите заселнички тук. Дошла през 1971 г., привлечена от съобщение във вестник, че в Индия се изгражда нов град. Прекарала три години в ашрама в Пондичери и след една незабравима по въздействието си среща с Майката Мира, решила да са засели тук завинаги.

„Днес, – споделя тя с журналистката, – чувствам като че ли някаква разлика между нас, основателите, и новите млади заселници. Дали ще бъдат те на достатъчно извисено ниво, за да могат да реализират на дело идеала на Майка Мира?” И в този неин риторичен въпрос се долавя нотка на неприкрит скептицизъм.

„Аз преживях великото начало на Ауровил, – разказва още един от „старите”, французинът Жан. – Когато дойдох, тук беше нещо като каменист каньон, по който се катереха кози. Свърши се колосална работа. Сега е райска градина, ала атмосферата сякаш някак се промени. Градът наистина не принадлежи на никого, но се всели като че ли търговски дух, надойдоха туристи… А не бива да се забравя, че Ауровил е преди всичко едно състояние на духа! Припомням го на моето семейство, което се състои вече от три поколения”.

Специални грижи се полагат за образованието на младите и подрастващите. Last School е най-представителното учебно заведение, основано от Майката, където учи 17-годишната Смити. Училището представлява овална сграда с отверствия на покрива, за да прониква слънчева светлина във вътрешната градина. Там всред свежа зеленина са разположени удобни кресла, маси, рафтове с книги за учащите. В тази единствена класна стая се обучават ученици между 15 и 19 години, подбрани всред най-добрите. Те сами избират предметите за обучение, занимават се самостоятелно, като постоянно се консултират с компетентни ръководители. Смити е пристрастена към биологията, към японския език и култура и към танците. Освен това съществува и друго училище, по-традиционно. Някои не харесват тази система, но там се следват класическите методи, които осигуряват възможност за продължаване на образованието в чужбина.

Всяка сутрин призори 40-годишният Дейвид, архитект от Англия, се среща с група колеги – архитекти и инженери-паркостроители. Това са т. нар. Dream Catchers – мечтатели. Срещите се провеждат буквално „на високо равнище” – върху покриви на къщи, където обсъждат нови идеи и проекти. Посрещат слънцето с медитация, после споделят осенилите ги идеи и хрумвания. Като например алтернативата да се заменят баналните асфалтови настилки на алеите с покритие от кварцови кристалчета, които да блестят на лунна светлина…

Така работят и живеят с мечти. Мечти, които биха могли да се реализират. Какво по-красиво от това може да предложи един град?!

Ауровил като на пощенска картичка нарисува Жана Русева

Идеята е да се даде възможност на едно място, далеч от градската шумотевица, да се изгради селище, което да се превърне в място на мир и съгласие между хората.

%d bloggers like this: